От Йоана свето Евангелие – глава 5 – стих 17

Очевидно юдеите са отправили обвиненията си лично срещу Христос в храма, като са Му посочили думите на Мойсей относно почитането на съботата (Бит. 2:2; Изх. 20:10). Против тези доказателства Господ им казал, че те неправилно си представят покоя, който е настъпил за Бога със завършването на делото на сътворението на света, покоя, за който пише Моисей (Бит. 2:2).

Божията събота е станала за Бога успокоение само от делата на творението, но Бог никога не е преставал да се занимава с делото на промислянето за сътворения свят. И оттук следвало, че почивката, която законът на Мойсей изисквал от евреите да спазват в събота, не се състои в пълно прекратяване на всякаква дейност, а само в известна промяна на обичайните занимания на човека с други занимания, които съвсем не са трудни за човека, а по-скоро допринасят за обновяване на силите му. Към такива дела, не влизащи в кръга на обичайните дела, Христос отнася и извършеното от Него в събота изцеление. Следователно Той е несправедливо обвинен в нарушаването на Божията заповед.

„Моят Отец…, и Аз“. Но при това Христос основава Своето право да върши дела в събота още на особеното отношение, в което Той се намира спрямо Бога. Той нарича Бога Свой Отец – в прекия смисъл на тази дума (Той казва: „Моят Отец”, а не: „нашият Отец”). Като имащ една природа с Бога, и Христос постъпва също толкова свободно, колкото и Бог.

Бог Отец няма да работи по друг начин, освен чрез Своята Сила и Премъдрост, Сина. Затова Той казва: „и Аз работя“. Той засрамва аргументите на необуздания ум на Своите преследвачи, показвайки, че те не толкова се противопоставят на Него, колкото говорят срещу Отца, Комуто само имали ревността да приписват честта на Закона, без още да познават Сина, Който е от Него и чрез Него по природа. Затова Той нарича изрично Бога Свой Отец, като по този начин ги насочва умело към този най-прекрасен и ценен урок.