От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 2

А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Спасителят казва: „Когато се молите, казвайте: Отче наш“, а другият евангелист добавя: „Който си на небесата“ (Лука 11:2; Мат. 6:9). С тези думи Христос ни дарява част от Своята собствена слава. Той въздига робите до достойнството на свободни, увенчава човека с чест, която превишава човешката природа. Така се изпълняват думите на псалмопевеца: „Аз рекох: вие сте богове и всички сте синове на Всевишния“ (Пс. 81:6). Христос ни освобождава от робско положение, дава ни благодат, която не притежаваме по естеството си,...
Виж повече ↓
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
“Отче наш” Първата дума – колко е сладка! Досега не смеехме да вдигнем поглед към небето. Навеждахме очи към земята и изведнъж приехме благодатта на Христос, и всички наши грехове бяха простени. От лукави слуги, каквито бяхме, станахме добри „синове“. Но да не се гордеем със собствените си усилия, а с благодатта на Христос. „По благодат сте спасени“ – казва апостол Павел (Ефес. 2:5). Да изповядаме благодатта не е самохвалство, не е надменност, а вяра. Да възвестяваме това, което сме...
Виж повече ↓
Проф. А. П. Лопухин
В отговор на молбата на ученика, който очевидно говорил от името на всички останали ученици, Господ ги научил на Господната молитва. Следователно Господнята молитва очевидно е дадена на учениците в отговор на тяхната молба, а евангелист Матей, вероятно, я помества в Проповедта на планината само защото е започнал да излага Христовото учение за това как трябва да се молим изобщо (Мат. 6:9). В най-новите издания на евангелския текст (напр. при Тишендорф) Господнята молитва според Евангелието на Лука има по-съкратена форма...
Виж повече ↓
Св. Григорий Нисийски (ок. 335 – 395)
Кой би ми дал криле гълъбови? – говори псалмопевецът Давид (Пс. 54:7). Осмелявам се да кажа същото: кой би ми дал ония криле, че да мога да въздигна ума си на висотата на тези слова и, оставайки земята, да премина разлетия посредата въздух, да достигна звездите и видя цялата им красота, но без да се спирам и на тях, извън всичко движимо и изменчиво, да достигна постоянното естество, неподвижната сила, направляваща и поддържаща всичко, що има битие; всичко, що зависи...
Виж повече ↓
Св. Симеон Солунски (ок. 1381 – 1429)

„Отче наш!“ – ако по такъв начин Бог, Господ на вселената, със собствената Си уста изповядва Своя Отец, то ведно с това изповядва и следното: че ние от състояние на робство сме изцяло възведени в състояние на осиновени чада на Бога.

Св. Симеон Солунски (ок. 1381 – 1429)

Отче наш! – Защото Той е наш Творец, от небитие привел ни в битие и защото по благодат е наш Отец чрез Сина, по естество станал подобен на нас.

Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Във всяко прошение най-първо се иска благоволението на този, към когото се обръщат с молба, и след това се излага същината на молбата. Благоволението обикновено се поисква с похвала на онзи, от когото се иска, която се и поставя в началото на прошението. В този смисъл и Господ ни е повелил в началото на молитвата да възгласим: „Отче наш!“. В Писанието има множество изрази, посредством които се изказва хвала на Бога, но не намираме предписание към Израил да се обръща...
Виж повече ↓
Св. Киприян Картагенски (ок. 200 – 258)

О, какво снизхождение към нас, какво обилие на благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, при извършване на молитвата пред лицето Божие, да назоваваме Бога Отец, а себе си да наричаме синове Божии също както Христос е Син Божи! Никой от нас не би дръзнал да употреби това име в молитва, ако Той Самият не бе позволил да се молим по този начин

От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 9
А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;

От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 10
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;