Деяния на светите Апостоли – глава 24 – Словото стана плът

Деяния на светите Апостоли – глава 24

След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някои си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.

А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:

винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки.

Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.

Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,

който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;

но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,

като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.

И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.

Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.

Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.

И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,

и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.

Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,

и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.

Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.

След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.

При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,

някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.

Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, -

освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.

Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.

И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.

След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.

А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.

При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.

Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.