Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
Който е роден от Бога и е заченал в себе си Божието семе, тоест добродетелта (защото „всеки съвършен дар идва отгоре, от Отца на светлините“ Яков 1:17), и който е станал съвършен в нея дотолкова, че ясно я е направил свой навик, без да е примесил в себе си семето на злото, такъв човек не може да извърши грях. Тоест: нито волята му клони към страстите, нито умът му се обръща към тях.
Амфилохии, въпрос 8
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 23
като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 5 – стих 18
Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.
Проф. А. П. Лопухин
Според тълкуването на свети Йоан Златоуст: „Всеки път, когато грешим, ние се раждаме от дявола. А всеки път, когато вършим добродетел, се раждаме от Бога, защото ‘неговото семе пребъдва в нас’.“ Под „семе“ той разбира Светия Дух, Когото получаваме чрез кръщението. Този Дух, като пребъдва в нас, укрепва ума ни така, че той вече не допуска греха. А който не се е родил от Бога, той не получава Светия Дух.
Следователно, Божият Дух, Който обитава в християнина, разбира се, при доброволното съдействие на неговата свободна воля, постепенно го отдалечава все повече и повече от греха.