А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
“Вдига я на раменете си”. Това е символ на особената загриженост на пастира за овцата. Овцата е уморена и той затова я носи на плещите си. Така Христовата благодат поддържа обърналият се в пътя към спасението грешник, на когото не му достигат собствените сили да извърви целия този труден път. В древната Църква този образ на пастира с овцата на плещите нееднократно се възпроизвежда на стените на катакомбите, така са изобразявали Христос-Спасител.
Книга на пророк Исаия – глава 62 – стих 12
И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен.
От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 32
а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Св. Василий Велики (330 – 379)
… Теб търси Добрият пастир, като оставя овцете, които не са се заблудили. И ако Му се предадеш, Човеколюбецът няма да се забави и няма да се погнуси да те възложи на раменете Си, радвайки се, че е намерил Своята погинала овца.
Отецът е станал и очаква твоето завръщане от заблудата. Само се върни, и още когато си далеч, Той ще се затича, ще те прегърне и ще те заключи в приятелските Си обятия, вече очистена чрез покаянието. <…> Защото казва: „Истина ви казвам, че на небето пред Бога бива радост за един каещ се грешник“ (срв. Лука 15:10). И ако някой от онези, които мислят, че стоят твърдо, осъди това, че си бързо приета, Самият благ Отец ще каже в твоя защита: „Трябва да се радваме и веселим, защото тази Моя дъщеря беше мъртва и оживя, беше изгубена и се намери“ (Лука 15:32). (Писмо 46)