Новозаветни изследвания

Храна, вино и сексуални отношения

Гръко-римската трапеза, както е описана в указанията на Павел относно идолските жертви (1 Кор. 8:1 – 11:1) Широко е известно, че Коринт става римска колония през 44 г. пр. Хр., създадена от римски освободени роби и ветерани на легионите. Новият град, който се развива, използва римския начин на управление и архитектура, а латинският език е бил езикът на официалните надписи. Въпреки това, римският Коринт е силно повлиян от гръцката култура във всички сфери на обществения живот. Гръцкият език, а не латинският, е бил основният език за социални и търговски дейности. Такова гръцко влияние върху римската колония в Коринт ни подтиква да разгледаме по-общо официалния начин на провеждане на гръко-римските трапези, като елементите на гръцките или римските обичаи определят начина на провеждане. Характерна особеност на
Към статията →

Смърт и радост. Уроци от пътя към Емаус

„Всеки път, когато човек се изправя пред смъртта, доминиращите чувства са тъга, разочарование и страх“. Архим. Василий Гонтикакис, игумен на Иверския манастир на Света Гора, в историческата си вече лекция във Философския факултет на Аристотелевия университет в Солун през 1986 г. говори за  пътя към Емаус и за това, как трябва да се справяме със смъртта. Днес ще говорим за смъртта и спомних тревогата, даже разочарованието на учениците след смъртта на Христос, както и техния страх. Затова бих искал да ви напомня за пътя към Емаус (Лука 24:13-35). Ще разкажа историята накратко, тъй като тя е известна: Двама ученици, три дни след смъртта на Господа, тръгват към Емаус, обсъждат помежду си Иисус, тревожат се, говорят за събитията. Христос идва, без да Го разпознаят, и им тълкува Писанията. В крайна сметка те започват да
Към статията →

Посланието на апостол Павел до християните във Филипи

Църквата във Филипи Когато ап. Павел пренесъл проповедта на Евангелието в Европа, първият град в Европа, който чул за Христа, бил македонският град Филипи, наречен така на името на неговия основател – македонския цар Филип, а по-късно получил името „колония Августа Юлия“ и се смятал за много важен град (срв. Деян. 16:12). Павел пристигнал тук придружен от Сила, Тимотей и Лука. Слушатели на Павел били предимно езичници, юдеи във Филиппи почти нямало, и основно от тях се състояла църквата. След заминаването на Павел и Сила, Тимотей и Лука прекарали известно време във Филипи. Втори път Павел се появил във Филиппи, когато след Петдесетница, през 57 г., пътувал от Ефес към Коринт (1 Кор. 16:5 и сл.), а трети път посетил града през пролетта на 58 г., когато отивал с милостиня към Йерусалим (Деян. 20:3 и сл.). По време на отсъствието му
Към статията →

Посланието до ефесяните: исторически контекст, произход и съдържание

Ефес, разположен на река Каистро, при вливането ѝ в Икарийско море (част от Егейско море), бил главният град на азийската провинция (понякога наричана просто Азия). Градската крепост се издигала на скала, а пристанището се намирало при устията на реката. Благодарение на своето удобно местоположение, Ефес се превърнал в най-важния търговски център на провинцията, но нравственото състояние на населението било доста ниско. Сред великолепните градски сгради най-известен бил храмът на Диана или Артемида. В Ефес живеели също много евреи. След основаването на църквата в Ефес градът дълго време служел като център на християнството в Мала Азия. Тук пребивавал апостол Йоан Богослов, а след това на няколко пъти се провеждали събори. Ефес бил вероятно разрушен от Тамерлан през 1402 г. Днес на мястото на славния град има
Към статията →

Защо Евангелията не са биографии?

Да започнем с необходимите лексикални уточнения. Съвременната терминология различава „житие“ на християнски светец от езическо или светско „жизнеописание“; жанрът на „житието“ се нарича агиографски, а жанрът на „жизнеописанието“ – биографичен. „Житие“ е църковнославянски синоним на руската дума „жизнь“[1], „живот“; по-точно, наред с думата „живот“, то е един от двата функционално разграничени синонима, чието съотношение с гръцката лексика ще бъде изяснено по-долу. „Жизнеописание“ пък е словообразувателна калка на гръцката дума βιογραφία – „биография“. Но нашата терминологична употреба не съответства на употребата в античната древност и християнското Средновековие. Трябва да вземем предвид, че на гръцки и на латински и едното, и другото се обозначават с една и съща дума: съответно βίος и vita
Към статията →

Посланието до Галатяни – получатели и основни теми

Досега все още не е напълно установено къде трябва да се търсят читателите на това послание – християните от галатийските църкви. Според отдавна утвърденото мнение, Галатия, към която апостол Павел отправя своето послание, е страната в централната част на Мала Азия, получила името си от заселилите се там галски (келтски) племена (около 277 г. пр. Хр.), чиито главни градове били Анкира и Песин. Привържениците на това становище смятат, че Павел посетил тази страна за първи път по време на пътуването, споменато в Деян. 16:6, и тогава проповядвал там Евангелието. По-късно той отново посетил Галатия (Деян. 18:23; срв. Гал. 4:13). Други учени считат, че под Галатия трябва да се разбира не само страната, населена от галатите, но цялата римска провинция Галатия, която включвала освен собствено Галатия и областите Фригия, Писидия и
Към статията →

„Не се допирай до Мене“: Святост и тяло в Новия Завет

Предговор Смятам, че изборът на темата за светостта за настоящия научен семинар е изключително актуален поради следните причини: (а) Заради двугодишната пандемия, в световен мащаб въпросите за„чистото и нечистото“, в съчетание с лозунга „спазвам дистанция [от другия]“, буквално измъчват ежедневието ни, а не само науката. (б) Още в (постмодерната) „нова епоха“, докато религията вече не представлява par excellence „църковно“ събитие, а по-скоро едно „частно хоби за уикенда“ (впрочем дори за „вярващите“ целта често е индивидуалното „причастяване“, а не общението с „другите“), едновременно с това се наблюдава явлението „святото“ да се „секуларизира“, както и различни аспекти на светското да се „освещават“, тъй като за човешкото съществуване ритуалът – „свещенодействието“, е необходим. (в) Още от
Към статията →

Пневматология и есхатология в Евангелието от Марк. Хулата против Светия Дух

Пневматологията в Евангелието от Марк като пришествие на Царството За разлика от евангелист Лука, пневматологията в Евангелието от Марк е изключително кратка, но и особено значима. Както е известно, евангелист Марк, чието евангелие хронологически предхожда останалите, черпи от своите записки като свидетел на проповедта на апостол Петър, както и като тълкувател на апостолското предание на първоначалната Църква, обръщайки се към гръкоезичната християнска общност, вероятно в Рим[1]. От общо 22 споменавания на думата „дух“, 6 се отнасят до Светия Дух с ясно изразения Му личен и божествен характер, 10 – до нечистите духове, а 3 – до духа на Иисус или до човешкия дух като израз на човешкото самосъзнание. Основната характеристика на пневматологията в Евангелието от Марк е конфликтът между Светия Дух, Който
Към статията →

Глосолалията в древната Църква

Едно от удивителните проявления на църковния живот през I век след Рождество Христово с право може да се нарече феноменът на глосолалията, или говоренето на езици. В деня на Петдесетница в храмовете се чете откъс от Книгата „Деяния на светите апостоли“, в който се разказва за това „говорене на езици“. Този откъс е добре познат на всички, затова няма нужда да го преразказваме. Малко по-подробно за феномена на глосолалията научаваме от апостол Павел. Изобщо новозаветните писания са ни оставили безценни свидетелства за живота и проблемите на първите християни. Ние често сме склонни да идеализираме състоянието на ранната Църква, а още повече на Църквата от апостолско време. Но когато четем ярките и живи свидетелства на Свещеното Писание на Новия Завет, се убеждаваме, че подобна идеализация ни е наложена от
Към статията →

„Отче наш“ според свети Максим Изповедник

Бих искал от все сърце и душа да благодаря на Негово Високопреосвещенство, митрополита на Янина, и обичния в Христа брат Максим, че ми възложи днес служението на божествената проповед на тази света Литургия, която се отслужва тук, в храма на преподобни Паисий Светогорец, по повод паметта на свети Максим Изповедник. Значението на свети Максим Изповедник Наистина е голяма чест човек да говори в този ден за свети Максим Изповедник. Запитах се доколко е възможно в едно кратко евхаристийно слово да се избере нещо от богословието на свети Максим Изповедник, при положение че неговото учение е истински океан. Казвам това, защото свети Максим успява в своите съчинения, макар да не е бил свещеник или епископ, а прост монах – да обхване цялото богословие до своето време. Той е по преимущество богословът на VII век, и
Към статията →