Книга на пророк Захария – глава 11

1.
Отваряй, Ливане, портите си, и огън да погълне твоите кедри.
2.
Ридай, кипарисе, защото падна кедърът, защото и великаните са опустошени; ридайте, дъбове васански, защото е повалена непроходната гора.
3.
Чува се глас от ридание на пастири, защото е опустошено тяхното великолепие; чува се рикане на лъвчета, защото е опустошена хубостта на Иордан.
4.
Тъй казва Господ, Бог мой: паси овците, обречени на клане,
5.
които купувачите безнаказано колят, а продавачите им казват: "благословен да бъде Господ; аз разбогатях!" И пастирите им не ги жалят.
6.
Защото Аз няма вече да прощавам жителите на тая земя, казва Господ; и ето, ще предам човеците, всекиго в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му, и те ще поразяват земята, и Аз няма да я избавя от ръцете им.
7.
И ще паса овците, обречени на клане, овци наистина бедни. И ще Си взема две тояги, и ще нарека едната - благоволение, другата - вериги, и с тях ще паса овците.
8.
И ще изтребя трима от пастирите в един месец; и ще се отвърне душата Ми от тях, както и тяхната душа се отвръща от Мене.
9.
Тогава ще кажа: няма да ви паса; която умира, нека умре, и която загива, нека загине, а които остават, нека ядат плътта една на друга.
10.
И ще взема тоягата Си "благоволение" и ще я пречупя, за да унищожа завета, който сключих с всички народи.
11.
И той ще бъде унищожен в оня ден, и тогава ще узнаят бедните от овците, които Ме очакват, че това е словото на Господа.
12.
И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не - не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника.
13.
И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, - висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря.
14.
И счупих другата Си тояга "вериги", за да разкъсам братството между Иуда и Израиля.
15.
И Господ ми рече: вземи си още принадлежностите на едного от глупавите пастири.
16.
Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и бедните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне.
17.
Горко на невредния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее.