Псалтир - глава 105 - Словото стана плът

Псалтир – глава 105

Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.

Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?

Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.

Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,

за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.

Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.

Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.

Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.

Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,

и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.

Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.

И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.

Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;

увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.

И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.

И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.

Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.

И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.

Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;

и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.

Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,

дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.

И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.

И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;

и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.

И Той Дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,

да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.

Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,

и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.

Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.

И това му се сметна за праведност в род и род довеки.

И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,

защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.

Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,

но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;

служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,

и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;

проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;

оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.

И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие

и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.

Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.

Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.

Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,

и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;

и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.

Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!

Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!