От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 14

Трябва да се знае, че под вода тук Спасителят разбира благодатта на Светия Дух. Който стане неин причастник, ще има вече в самия себе си постоянен извор на божествено познание, така че няма да има нужда да бъде наставляван от други, но сам ще бъде способен да наставлява онези, у които се появи жажда за божественото и небесното учение.

Такива са били в този живот светите пророци, апостолите и наследниците на тяхното служение и такива и днес живеят на земята, за които е писано: „И ще черпите вода с радост от изворите на спасението“ (Ис. 12:3).

„ще му дам“. Христос отклонява мисълта на самарянката от обикновената вода към духовната вода. Защо да говори дълго за тази обикновена вода, която не може трайно да насити човека? Дори това да е изворна вода, бликаща от земята, след като я изпие, човек пак ще ожаднее. Не, има друг вид вода, която ще утоли жаждата на човека завинаги. Тази вода може да бъде дадена само от Христос и при това не сега („ще дам“ – бъд. време). И не само, че тази нова вода завинаги ще утоли жаждата у човека: тя самата ще стане в човека извор, чията вода ще се влее във вечния живот.

Тук Христос очевидно говори за благодатта на Светия Дух, която ще се дава на вярващите в Христос заради Неговите спасителни заслуги. Тази благодат няма да остане в сърцето на вярващия като мъртво богатство, а ще започне да нараства все повече и повече и, накрая, ще потече като пълноводна река към широкото море, във вечния живот. Тук, на земята, този поток на благодатта се налага да тече за кратко – той, така да се каже, сам се стреми към по-широкия простор на Небесното Царство.

Идването на Господа е изцяло заради човека, който е бил умъртвен и лежи в гроба на мрака, греха, нечистия дух и злите сили, за да възкреси сега в този век и да оживотвори човека, да го очисти от всяка чернилка, да го освети със собствената Си светлина и да го облече в небесните дрехи на Своята божественост. А при възкресението на телата, чиито души вече са възкръснали и прославени, тогава и телата ще бъдат съпрославени и осветени заедно с душата, която вече от сега е просветена и прославена; защото Господ е техен дом, шатра и град. Те ще се облекат в неръкотворното жилище от небето — славата на божествената светлина, като станат деца на светлината.

Петдесет духовни беседи, Беседа 34

Той не каза за водата, че „излиза“, нито че се „излива“, а че „скача“, „блика“, като по този начин ни показва изобилието [на благодатта]. Водите от изворите обикновено скачат и бликащи се издигат навсякъде, защото изворите не могат  да ги задържат в недрата [на земята]. Побеждавани от непрекъснатия поток, те ги изтласкват навън отвсякъде. И така, желаейки да покаже изобилието на водите, Господ каза „скачаща“ с голяма сила, а не просто „излизаща“.

(В българския превод това значение не се предава, а е използван просто глаголът „тече“)

Към тези, които напускат събранието на Църквата „извор с вода, която тече“ (πηγὴ ὕδατος ἁλλομένου).