Книга Притчи Соломонови – глава 18 – Словото стана плът

Книга Притчи Соломонови – глава 18

Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.

Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.

С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.

Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.

Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.

Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.

(Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)

Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.

Нехайният в работата си е брат на разсипника.

Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.

Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.

Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.

Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.

Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?

Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.

Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.

Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.

Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.

Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.

От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.

Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.

Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)

Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.

Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.