Деяния на светите Апостоли – глава 4

1.
Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2.
които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3.
и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4.
А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5.
На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6.
първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7.
и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8.
Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!
9.
ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10.
то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11.
Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12.
защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13.
А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14.
но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15.
И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16.
и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17.
но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18.
И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19.
Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;
20.
защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21.
А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22.
А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23.
Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24.
А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25.
Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26.
Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
27.
Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28.
за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29.
И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30.
като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31.
И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
32.
А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33.
Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34.
Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35.
и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36.
Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37.
който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.