Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 31 – Словото стана плът

Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 31

Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.

Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.

Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;

сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.

Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.

Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;

то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.

Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.

Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.

Кой е бил изкушаван със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!

Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?

Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.

Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея

и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.

Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.

Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.

Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.

Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;

от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;

и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.

Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.

Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;

страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.

Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.

Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.

Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.

Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;

против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.

Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.

Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.

Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.

Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.

Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,

виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.

Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.

На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;

не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.