Псалтир - глава 7 - Словото стана плът

Псалтир – глава 7

Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.

Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;

да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).

Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,

ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, -

нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.

Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, -

множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.

Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.

Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!

Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.

Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;

ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,

приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.

Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.

Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;

злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му,

Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.