От Йоана свето Евангелие – глава 9 – стих 6

Той плю на земята и направи кал от плюнката, и с калта помаза очите на слепия, желаейки чрез това да покаже, че Той е Творецът, Който сътвори Адам от пръстта. Твърдението „Аз съм Този, Който създаде това“ би изглеждало недостоверно за слушащите, но като даде свидетелство чрез дело, Той направи и онова, което следва, приемливо.

Затова не по някакъв друг начин, а именно така Той създаде очите – не само ги извая и отвори, но и дарува способност да виждат — и това именно е доказателството, че Той е вдъхнал и душа в Адам. Защото ако душата не действаше в него, дори съвършено устроеното око никога не би могло да вижда.

Фрагменти върху Евангелието от Йоан

И като каза това… Той плю на земята и направи калчица, и направи очи от тази кал, и светлината се яви в земята, както стана и в началото на сътворението, когато мракът бе разпрострян навсякъде, и Той даде заповед на светлината — и тя се роди от мрака. Така и тази светлина, създадена от Неговата плюнка, допълни недостига на първоначалното творение, за да стане ясно, че както този недостатък на естеството бе попълнен от Него, така и цялото творение в началото бе извършено и завършено от Него.

Тълкувание на Диатесарон на Тациан

Аз смятам, че това бе казано, за да се покаже, че слюнката на Христа има целебна сила. И макар самият сляп да не е молил да прогледне, той въпреки това е достоен за похвала – както за това, че позволи на Иисус да помаже очите му с кал, така и за това, че безпрекословно изпълни заповедта, при все че Иисус не му каза, че ще прогледне.

Така и ние нека измием с водата на къпалнята Силоам (което значи „Пратен“) калта, с която са помазани очите, за да придобием след това способността да виждаме.

И размишлявай така: калта е началото на стихиите, поученията Божии, с които, като младенци с мляко, се храним. А когато отмине младенчеството и вкусим от твърдата храна, ще оставим калта, за да се върнем при Иисус.

Фрагменти

На този, който беше сляп от рождение, Той върна зрението не чрез беседа, а чрез действие – и го направи не напразно и не просто така, а за да покаже ръката на Бога, онази, която изначално сътвори човека.

И затова, на учениците, които Го питаха защо онзи човек се е родил сляп – по своя вина ли, или по вината на родителите си, Той отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но това е, за да се явят на него делата Божии“ (Йоан 9:3).

Делата Божии (τὰ ἔργα τοῦ Θεοῦ) – това е сътворението на човека. Именно чрез действие Той го извърши, както казва Писанието: „И взе Бог глина от земята и сътвори човека“ (Бит. 2:7). Затова и Господ плю на земята, направи кал и помаза с нея очите, показвайки как е било извършено древното сътворение, и разкривайки ръката на Бога, чрез която човек бе сътворен, на онези, които можеха да разберат.

Защото това, което Творецът–Слово бе отказал да сътвори в утробата, Той открито яви, за да се явят на него делата Божии, и за да не търсим друга ръка, с която е бил сътворен човек, нито друг Отец, знаейки, че същата Божия ръка, която първоначално ни сътвори и създава в утробата, ни избра – нас погиналите, в новите времена, намирайки и поемайки на раменете си загубената овца и с радост възстановявайки я в двора на живота.

Против ересите

Защо Господ използва кал, а не изцели очите на слепия по друг начин?

Създателят използва кал и сътвори нови очи за слепия, за да укрепи с несъмнена вяра онова смътно разбиране у онези, които се чудят как първият човек е бил сътворен от пръст, след като нямало нито един очевидец на това творение. Защото това творение, отнасящо се до най-ценния от човешките органи – очите, и извършено пред очите на всички, дава силно и категорично потвърждение и за останалото тяло, чието сътворение никой човек не е видял, така че никой вече да не се съмнява с колебливи догадки и предположения.

Защото, когато някой със собствените си очи вижда, че най-прекрасният и най-ценен орган се създава от кал, как да не признае безспорно, че и останалата част от тялото е направена от същата материя и със същата сила?

Освен това, за да разбереш ясно и това: че в онези неща, чрез които Отец се признава за Бог – имам предвид силата, славата, същността и господството –
в тях и Синът притежава същото, равно и неизменно. Затова Той взема кал, а не някаква нематериална същност, и възсъздава очите на слепия, точно както Отец в древността, заедно със Сина, сътвори човека от кал.

И заедно с това става ясно и следното: че Бог, Който сега има човешка форма и превръща калта в око, същият Той е бил и по-рано заедно с Отца – Създател на човека от пръст.

Амфилохии, Въпроси и отговори

„направи калчица“. Същият символичен характер се проявява и в действието, което Христос използва при изцелението на слепия човек. Вместо с една дума да изцели слепия, както е извършвал Своите чудеса в другите случаи (срв. Йоан 2:7; Йоан 4:50; Йоан 5:8; Йоан 6:10), сега Христос прави калчица от плюнка, помазва очите на слепия с тая калчица и го изпраща да се умие в Силоамската къпалня. Сам евангелистът очевидно придава голямо значение на тези подробности.

Какво е означавало първото действие? Широко отворените очи на слепия създавали впечатлението, че вижда. Но Христос му замазва очите с кал – да не изглежда човекът зрящ, щом в действителност не вижда! По същия начин човекът, който по природа няма познание на истината и даже е неспособен да я познае, но въпреки това си въобразява, че има такова познание, на такъв човек ще му бъде отнет този фалшив признак на зрение с ръката на Христос, за да получи след това истинско познание.