Ако Евхаристията разкрива Църквата като общение, тогава и въпросът за авторитета трябва да бъде разбиран в същия този хоризонт. Съвременната криза на авторитета, включително и вътре в Църквата, произтича до голяма степен от погрешното разбиране за самата същност на авторитета. Традиционно авторитетът е схващан в смисъла на auctoritas: външна претенция, изискваща подчинение. Независимо дали се обосновава с природата, морала, разума или дори вярата, авторитетът често се разбира като нещо обективно, което стои срещу човешката личност и изисква послушание. Такъв авторитет може да предлага сигурност и устойчивост, особено на падналото човечество, което търси твърди критерии в своята борба между доброто и злото. Но именно поради това той може да се превърне и в източник на поробване. Защото, когато авторитетът е

Проблемът за херменевтиката е от решаващо значение не само за догматите, но и за самата Библия. Бих казал, че по същество става дума за един и същ проблем. Точно както Библията е мъртва буква без тълкуване, така и догматите се вкаменяват и се превръщат в музейни, археологически обекти, които ние само съхраняваме и описваме, ако не пристъпим към тяхното тълкуване. Може да се каже, че догматите всъщност са тълкуване на Библията. Тълкуването на догматите или на Библията се състои от две части: (more…)