и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
Но когато след дълго време дойде в себе си и усети размера на своите злини, той изповяда в душата си, от една страна, милосърдието на Отца и покаянието, което бащината любов признава като първо право на децата, а от друга, че отчаянието за прошката на Отца е непоправимо зло и връх на останалите грехове, защото се ражда от неверието в Неговата доброта и поради това е окончателно отдалечаване от Него.
И така, той се връща при Отца с голяма смелост. Изповядва греха си с дълбоко съкрушение, което първо усети в сърцето си, преди да се появи пред Отца, а след това го разкри с думи и дела. Той вече не искаше да бъде син, а счете за голям дар да бъде причислен към слугите, ако, разбира се, бъде признат за достоен дори за това. С готовност замени свободата, която безразсъдно загуби, с желание да служи и да компенсира нечестивата си леност с трудовете на робството.
За притчата за блудния син и покаянието
Няма посочени паралелни места.
Св. Атанасий Велики (296 – 373)
Ако той се изповяда така, ще бъде напълно достоен бащата да го приеме; и няма да гледа на него като на наемник или чужденец, а ще го целуне като син и ще го върне към живот като мъртвец, ще го удостои с божествената трапеза, като му дари предишната драгоценна одежда, така че в бащиния дом ще има радост и ще звучат песни.
Защото такова е делото на човеколюбието и благостта на Отца: Той не само връща живот на мъртвеца, но и го изцелява чрез благодатта на Светия Дух. Затова вместо тление Той облича този човек в нетление; заради глада заколва теле, за да не отиде той отново в далечна страна; при завръщането му го обгражда с грижа, като му дава обувки на нозете, и, което е най-дивно, поставя на ръката му божествен пръстен, като чрез това го възражда, за да бъде образ на славата Христова. (Празнични послания)