Дарът на самовластието
И тогава Бог постави човека в Рая (какъвто и да е бил този Рай), след като първо го почете със самовластие, така че добротата да принадлежи на онзи, който я избира – както принадлежи и на Този, Който е дарил семената на добротата. И дава на човека като материал един закон, чрез който той да упражнява самовластието си. Този закон беше заповедта за това от кои растения трябваше да яде и кои не биваше да докосва.
Дървото на знанието
Към последните принадлежеше и дървото на знанието, което, разбира се, не беше посадено отначало с лоша цел, нито беше забранено от Бога от завист (да не говорят подобни неща езиците на враговете на Бога, подражавайки на змията!). Това дърво беше добро, ако някой вкусеше от плода му в подходящото време, защото, според моето мнение, този растителен „плод“ представляваше съзерцанието на Бога.
До него е безопасно да се приближат само онези, които са напреднали в навика към доброто. Но не е полезно за онези, които са още недостатъчно упражнени и по-лакоми по отношение на своите пориви – точно както и нормалната храна не е полезна за онези, които все още са твърде чувствителни и имат нужда от мляко. Но поради завистта на дявола и подтикването на жената, която, понеже беше по-слаба, отстъпи, човекът забрави заповедта, която му беше дадена, и бе победен от временната наслада. Така той бива изгонен и от рая, и от Бога поради злината, и облича кожените дрехи – тоест плътта се огрубява, става смъртна и враждебна. Първият резултат е, че осъзнава своя срам и се скрива от Бога. Но дори смъртта му се оказва благодеяние като прекъсване на греха, за да не стане злото безсмъртно. Така наказанието се превръща във човеколюбие, защото аз само така мога да повярвам, че Бог наказва.
Възпитанието на човека чрез Закона
След като човек бе дълго обучаван чрез множеството свои грехове, от които покълна коренът на злото, той бе възпитаван по различни поводи и в различни епохи чрез словото, закона, пророците, благодеянията, заплахите, бичовете, потопите, пожарите, войните, победите, пораженията, знаменията на небето, във въздуха, на земята, в морето, чрез неочакваните промени в съдбите на мъже, градове и народи. Чрез това възпитание целта беше злото да бъде изтрито от нашата природа.
Въплъщението на Бога като лекарство срещу греха
В крайна сметка обаче се разбра, че е нужно по-силно лекарство поради по-тежките заболявания; и понеже човекът се нуждаеше от по-голяма помощ, такава и му беше дадена. Това беше Самото Божие Слово. Така предвечният, невидимият, необхватният, безтелесният, Началото, произлязло от Началото, Светлината от Светлината, изворът на Живота и Безсмъртието, образецът на Архетипа, неизменният Печат, непроменимият Образ, Оросът и Логосът на Отца – Той се побира в творението, създадено по Негов образ, и приема плът заради моята плът и душа заради моята душа, за да очисти напълно Своето творение, ставайки във всичко, освен в греха, човек. И след като се зачева от Девата, чиято душа и плът преди това бяха очистени чрез Светия Дух (защото трябваше, разбира се, раждането да бъде почетено, но и девството оценено) и оставайки Бог и след възприемането на човешката природа, Той съединява в едно онова, което преди е било противоположно: човешката природа с божествената.
Откъси от слово 45
Източник: Απαρχή