Книга на Иова – глава 41

1.
Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?
2.
Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
3.
Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4.
Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.
5.
Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?
6.
Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо - ужас,
7.
яките му щитове - великолепие; те са скрепени като с твърд печат;
8.
един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;
9.
един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.
10.
Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;
11.
от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;
12.
от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.
13.
Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.
14.
На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.
15.
Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.
16.
Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.
17.
Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.
18.
Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.
19.
Желязото смята за слама, медта - за гнило дърво.
20.
Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.
21.
Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.
22.
Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.
23.
Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;
24.
отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.
25.
На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;
26.
на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.