И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
Книга на Еклисиаста или Проповедника – глава 7 – стих 25
Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, -
Св. Дионисий Александрийски (190-265)
Аз се възгордях напразно и умножих мъдростта си – не мъдростта, която Бог дарува, но онази, за която Павел казва: „Мъдростта на този свят е безумие пред Бога.“ (1 Кор. 3:18). Защото в това и Соломон имаше опит, надминаващ всяка разсъдливост и надвишаващ мярката на всички древни. Поради това той показва суетата ѝ, както свидетелства следното: „И сърцето ми изговори много неща: познах мъдрост, и знание, и притчи, и науки.“ Но това не беше истинската мъдрост или знание, а онова, за което Павел казва, че „възгордява“.
Той изрече, както е писано, три хиляди притчи. Но тези притчи не бяха духовни, а такива, които се отнасят до обикновения живот на хората – например поучения за животни или лекарства. Затова и добавя с насмешлив тон: „Познах, че и това е гонене на вятър.“ (Екл. 1:17, по синодалния превод, или “угнетение на духа”)
Говори също и за множество знания – но не за познанието на Светия Дух, а за онова, което князът на този свят внушава и чрез което мами душите на хората с любопитни въпроси за измеренията на небето, разположението на земята, пределите на морето.
Но казва още: „Който умножава знанието, умножава тъгата.“ Защото и изследването на най-дълбоките неща – например защо огънят се възнася нагоре, а водата се стича надолу – когато човек научи, че едното е леко, а другото тежко, не прави нищо друго, освен да увеличи своята скръб. Защото въпросът все още остава: а защо да не бъде точно обратното?