От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 7

Тъй като по човешката Си природа Той изпитваше жажда, имаше нужда и от питие. А когато поиска да пие, в разговор с Него влезе жена с любознателна душа. И какво трябваше да се направи? Нима да бъде отблъсната жена, толкова любопитна и жадна да чуе разяснение на своите недоумения? Това обаче по никакъв начин не съответства на човеколюбието Божие.

Обърни внимание и тук на скромността на Господа. Той остава сам край пътя, докато учениците са отишли в града да купят храна. Те смятаха телесните нужди за толкова второстепенни, че когато почти всички вече бяха обядвали и си почиваха, те едва тогава купуваха храна, и то само хляб, за да се научим и ние да не се грижим за разнообразието на ястията.

Нашият Господ дойде при кладенеца като ловец (Йоан 4:6–42). Той поиска вода, за да използва водата като повод да дари жива вода. Като жаден поиска да пие, за да си създаде възможност да утоли жаждата по друг начин. Обърна се с молба към жената, за да я научи и тя самата, на свой ред, да поиска от Него. Най-богатият не се погнуси да поиска като нуждаещ се, за да подтикне чрез Своята привидна нужда другите към прошение.

Не Го смути и това да говори насаме с жена, за да ни научи, че онзи, който твърдо стои в истината, не може да бъде смутен: „и се чудеха, че говори с жена“ (Йоан 4:27). Той хвърли зърно на гълъба, за да улови чрез него цялото ято. Задаваше ѝ различни въпроси, за да я доведе до изричане на истината.

„Дай Ми да пия.“ Забележи как започна разговора. Вода пожела Този, Който обещава да даде жива вода. Господ поиска и после остави молбата Си, както и жената остави своя водонос, който беше дошла да напълни (Йоан 4:28). Поводите за разговора се умножаваха, за да се разкрие истината, заради която тези поводи бяха използвани.

Жената тук е образ на Църквата, която все още не е оправдана, но е на път да стане. И това е част от приликата, че тя идва от чужд народ. Самаряните бяха чужденци, макар да бяха съседи, и по същия начин Църквата трябваше да произлиза от езичниците и да бъде чужда на еврейския род. А жадуваше ли Иисус за нейната вяра?

Юдеите дори не искаха да използват техните [на самаряните] съдове. Затова жената се учудила да чуе, че един евреин иска да пие от нейния съд; нещо, което е толкова противно на еврейските правила. Обаче Този, Който поиска да пие от съда на жената, жадуваше за нейната вяра: „Ако знаеше Божия дар или Кой е Този, Който ти казва: дай Ми да пия, щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода“. Той ѝ дава да разбере, че не е имал предвид водата, която е поискал, а че знаейки нейната вяра, е пожелал да утоли жаждата ѝ, като ѝ даде Светия Дух. Защото така трябва да тълкуваме и живата вода, която е дар Божий; както казва Той: „Ако познавахте дара Божий“.

Живата вода е тази, която извира от извор, за разлика от тази, която се събира в езера и цистерни от дъжда. Ако и изворната вода застои, т.е. събере се на някое място, където е съвсем отделена от извора си, тя престава да бъде жива вода.