Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 15 – стих 4
А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът не иска да каже, че тези събития не са се случили в действителност. Не, те наистина са се случили, но са имали значение не само за евреите, а и за нас, християните. За нас дори по-голямо, отколкото за евреите, защото ние „достигнахме последните векове“. Думата „векове“ (αἰῶνες) означава всички периоди от живота на света. „Последните векове“ (по-точно: „краищата на вековете“) обозначават края на тези периоди.
Историята на месианското царство за апостола се състои от два периода: период на чисто духовното владичество на Месията и време на Неговото славно царуване.
„Краищата на вековете“ са завършекът на първия период. Това е време на окончателното решаване на участта на хората и затова всички предходни периоди, както на Божиите благодеяния, така и на Неговите съдове, са имали само преходно и подготвително (предобразно) значение. Кога ще завърши този последен период, предшестващ откриването на славното Христово царство, апостолът не посочва.