… Днес наричат с обидния етикет „консерватори“ онези, които подкрепят традицията на исихазма. Но какво означава „консерватор“ на Запад? На Запад, консерватор е онзи, който отъждествява Свещеното Писание с Божието откровение към света, към човека. В миналото протестантите и папистите (римокатолиците) са вярвали в буквалното боговдъхновение на Свещеното Писание, тоест че Христос чрез Светия Дух буквално е диктувал на пророците и евангелистите Свещеното Писание. Че авторите на Писанието са седели като писачи и са записвали дума по дума това, което са чували от Светия Дух.
Днес обаче, с навлизането на библейската критика, този възглед е напълно оборен. Така протестантският свят се е разделил на консервативни и либерални протестанти. Лютераните, например, са разделени на консерватори и либерали. В Америка има отделни лютерански църкви – едните са либерални, а една, т.нар. Missouri Synod, е консервативна. Едните не приемат Библията като абсолютно откровение, докато другите я приемат напълно като Божествено откровение.
Същото се случва и с баптистите. Либералните баптисти не приемат Свещеното Писание буквално като боговдъхновено и като откровение, докато другите го приемат като откровение и боговдъхновено в буквален смисъл. Същото важи и за методистите. Същото се случва във всички протестантски деноминации в Америка – те са се разделили на либерални и консервативни в този смисъл.
Сега човек би се запитал: може ли този тип разделение да се приложи към Православната традиция? Тоест, има ли консервативни и либерални Отци на Църквата в този смисъл? Има ли някой Отец на Църквата, който да учи, че Свещеното Писание е боговдъхновено буквално, дума по дума? Има ли някой Отец, който отъждествява Свещеното Писание със самия опит на обожението (теосиса)?
Не, няма такъв. Защото опитът на обожението (θεώσεως) е самото Божие откровение към човека. А от гледна точка на догматическото богословие, да отъждествяваш Свещеното Писание с Откровението, което е опитът на обожението и надхвърля буквалния смисъл и рационалното съдържание, е чиста ерес.
И така, може ли някой, който приема тази патристична линия, да бъде наречен, според горната протестантска перспектива, консерватор? Либералните протестанти, когато чуят за тази линия на Отците, казват: „А, това е либерализъм!“ Консервативните протестанти пък казват: „А, това е ерес!“ Тоест, за консервативните протестанти, ние православните – онези от нас, които следват Отците, сме еретици.
Тогава някой би попитал: А кои са тогава православните либерали и православните консерватори? Отговорът е, че това са онези, които богословстват по протестантски начин.
Затова някои богослови в Гърция са се разделили на либерални и консервативни: Либералните са онези, които следват либералните протестанти, а консервативните са онези, които следват консервативните протестанти.
Но може ли патристичната традиция да бъде вместена в тези обозначения и лозунги? Разбира се, че не.
Един исихаст богослов на Източната Църква ще бъде възприет на Запад като либерален. Защо? Защото той не отъждествява писмения текст, нито думите и значенията на Свещеното Писание с Божието откровение.
Следователно, щом като Откровението е опитът на обожението (θεώσεως), който надхвърля разума, както и думите и понятията, това означава, че етикетите „консерватор“ или „либерал“ не могат да бъдат прикачени към носителите на Православната традиция.
Затова Отците на Църквата не са нито либерални, нито консервативни. Просто има Отци на Църквата, които са достигнали само до просветление (φωτισμός) и са светци на Църквата, или са достигнали и до обожение (θέωση) и също са светци на Църквата, но по-славни от първите.
Това е патристичната традиция – човек да достигне или до просветление (φωτισμός), или до обожение (θέωση), след като първо премине през просветлението. Нищо друго не е православната традиция, освен тази лечебна терапия, при която се извършва: очистване на ума (κάθαρσις τοῦ νοός), просветление на ума, и след това, ако Бог благоволи, и обожение на ума и на целия човек.
Следователно, в тези рамки, съществува ли „либерален просветлен“ или „консервативен просветлен“? Разбира се, че не. Защото: Или си просветлен, или не си. Или си достигнал до обожение, или не си. Или си преминал през духовното лечение, или не си. Друга разлика, извън тази, не съществува.
Откъс от „Πατερική Θεολογία“ , Εκδόσεις Παρακαταθήκη, 2004