От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 29

Какво показва това? Който е получил дара на словото и учителстването за в полза на другите и не се ползва от него, ще изгуби самия дар. И обратно, който се грижи за него, ще получи още повече. Онзи пък губи и това, което бил получил.

Виждаш ли, че не само грабителят, користолюбецът и злодеят се подхвърлят на най-ужасно мъчение, но и този, който не върши добро.

Нека обърнем внимание на тези думи. Докато има време, да се стараем за нашето спасение, да се запасим с елей за светилниците, да увеличаваме таланта. Ако тук бъдем лениви и живеем нехайно, там никой няма да ни окаже състрадание, макар и да бихме пролели реки от сълзи. Облеченият в нечисто облекло обвинил самия себе си – и все пак не получил полза. Този, който имал един талант, върнал повереното му сребро – и пак бил осъден. И девиците също умолявали, пристъпвали и чукали – но напразно и безуспешно.

И така, като знаем това, нека употребяваме и пари, и старание, и покровителство, и всичко изобщо в полза на ближния.

Неблагодарният и безполезният, който зарови таланта си, е този, който се грижи само за себе си и не се интересува от спасението на другите; затова той е осъден справедливо, защото скри благодатта, която получи от Господа.

По същия начин, когато някой е умен и способен човек и знае много, но не се отдава на неща, които касаят душата, а се занимава с временни грижи и хитрости, той също е осъден, защото не е използвал своята интелигентност и напредък за божествени и полезни дела, а за безполезни и земни. ..

От лукавия обаче слуга дарбата се отнема, защото който е получил дарба, за да облагодетелства другите, но не я използва за тяхната полза, а търси само да служи на себе си, губи и онова, което е получил.