От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 49

Освен това има и друго обяснение, свързано с древното събитие. Понеже тогава исполините воювали против Бога и искали да издигнат кула, Бог изпратил различни езици и така разрушил съгласието им в злото (Бит. 11:1–9). Сега Той отново изпраща действието на езиците, за да съедини разделената вселена (Деян. 2:3–11).

И това било дивно: езиците разделили вселената, а езиците отново я съединили – езиците чрез проповедта. Но защо огнени? Понеже нечестието, разраснало се буйно като гъста растителност и обвързало целия свят, го държало като с тръни, Бог изпраща огнени езици, които да изгорят тръните на нечестието (Деян. 2:3). Защото Сам Той казва: „Огън дойдох да хвърля на земята“ (Лука 12:49).

Това обаче не е огън, който унищожава. Божият огън не изгаря, а освещава. Затова при Исаия бил изпратен един от херувимите, който държал разпален въглен от жертвеника. И когато го допрял до устните му, му казал: „Ето, отнех беззаконията ти и очистих греховете ти“ (Ис. 6:6–7).

Затова и самото име на Адам било като залог за цялата вселена. Понеже от него предстояло да се населят четирите посоки на света, името „Адам“ било съставено така: алфа – изток, делта – запад, алфа – север, мю – юг. Така и името, и неговите букви свидетелстват за човека, който предстояло да изпълни цялата вселена.

И тъй, на еврейски език Той се нарича „огън“. А понеже носи наименованието „огън“, Писанието не се колебае да нарича и ангелите „човеци“. Защото, когато жените около Мария дошли при гроба, се казва: „И ето, застанаха пред тях двама мъже.“ А те били ангели.

Но и ангелите се наричат „огън“: „Ти правиш ангелите Си духове и служителите Си – огън пламтящ.“ Писанието ги нарича „мъже“, защото споделят общото понятие, съдържащо се в думата „човек“.

Затова Моисей казва: „Нашият Бог е огън, който изтребя.“ И Спасителят, като дойде, казва: „Огън дойдох да хвърля на земята.“ Следователно човекът получава име, съответстващо на самото нещо. Понеже огънят, както вече казах, от малък става голям, а Човекът, започвайки от малкото, изпълни краищата на вселената, Той бе наречен „огън“. Това се отнася до думите: „Да сътворим човека“, защото на еврейски „да сътворим“ означава „огън“. (За сътворяването на света, слово 5)

Господ наш Иисус Христос каза: „Огън дойдох да хвърля на земята, и колко бих желал той вече да се разпали“ (Лука 12:49), тъй като злото на греховете стана явно и се прояви добродетелта на онези, които преуспяват в славата на Бога и Неговия Христос. <…> И тогава пристъпваме към кръщението във вода, което е образ на кръста, смъртта, гроба и възкресението от мъртвите. <…> Тогава някой се удостоява да бъде кръстен в името на Светия Дух и, роден отново, да промени и мястото, и начина на живот на своите съжители, за да можем, следвайки Духа, да се удостоим да бъдем кръстени в името на Сина и да се облечем в Христа. (За кръщението)

Потвърждаваме, че огънят, който Христос донесе, е за спасение и полза на човечеството. Дай Боже всички наши сърца да бъдат изпълнени с него. Огънят е спасителната евангелска проповед и силата на Неговите заповеди. Ние бяхме студени и мъртви поради греха и незнанието на Онзи, Който по природа и истинно е Бог. Евангелието призовава всички, които живеят на земята, към благочестив живот и ни кара да горим духом, според израза на блажения Павел. Освен това ние също ставаме причастници на Светия Дух, Който е като огън вътре в нас. Ние сме кръстени с огън и Светия Дух. Узнахме пътя, по който Христос ни говори. Чуйте Неговите думи: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“ (Йоан 3:5).

Обичайно е за боговдъхновеното Писание понякога да нарича „огън“ божествените и свещени слова, както и действието и силата на Светия Дух.

Такъв е духовният огън; той не оставя у нас никакво пристрастие към земното, а ни възпламенява с друга любов. Заради това този, който е обикнал духовното, ако бъде нужно, ще остави всичко, ще презре удоволствията и славата, ще пожертва самия си
живот, всичко това ще направи без никакво затруднение. Топлината на духовния огън, като проникне в душата, ще изгони от нея всяка леност и ще направи обхванатия от нея по-лек от перото, ще го застави да презира всичко видимо. Такъв човек пребивава вече
в непрестанно съкрушение (на сърцето), като излива непрестанни струи от сълзи и като получава от това велико удоволствие, защото нищо така не сближава и не съединява с Бога, както такива сълзи. Такъв човек, макар и да живее в града, прекарва живот като в пустиня, не в планини и в пещери, като не се занимава с окръжаващите го и като не се насища от своите сълзи, когато плаче или за себе си, или за чуждите грехове.

Беседи върху Евангелието от Матей

Господ току – що казал, че Неговите верни служители трябва непрестанно да бодърствуват. Сега Той обосновава това, като посочва какво ще предизвика Неговото явяване сред човечеството: с Неговото идване трябва да настъпи времето на трудна борба, която ще се води между хората при вземането на решение дали да застанат на страната на Христос, или да тръгнат срещу Него.

“Огън дойдох да туря на земята”. Под този “огън” не трябва да се разбира нито Светият Дух (старото църковно тълкуване), нито Божието слово с неговата очистваща сила, нито огънят на гоненията, който изпитва вярващите, нито възпламеняването на Духа, възникнало у някои хора под влияние на Христовото учение, нито раздорите, които по-нататък са представени (ст. 51 и сл.) като всепоглъщаща стихия. Във всички тези тълкувания не се взема предвид в достатъчна степен самата същност на огъня, а против последното тълкуване говори обстоятелството, че раздорите по-нататък са представени не като унищожаващи, а като разделящи хората. Същността на огъня се състои в това, че той унищожава нещата и погубва всичко, което може да бъде унищожено, а онова, което е неизтребимо, не подлежи на неговото на разрушително действие, се очиства от всички излишни примеси. Определяйки по-отблизо значението на огъня, както той е разбиран тук, трябва да видим в него духовната сила, която разрушава сегашното устройство на света, унищожава в него всичко, което е тленно и противобожествено, и чрез това пречиства същността на този свят и го преобразява в нов, способен на вечно съществуване.

“колко бих желал да беше вече пламнал”. По-точно: “и колко много бих искал…” (καὶ τί θέλω).