Книга на Иова – глава 4

1.
И отговори Елифаз Теманец и рече:
2.
ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3.
Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4.
твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5.
А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6.
Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища - твое упование?
7.
Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8.
Както съм виждал, които са орали нечестие и сели зло, него пожънват;
9.
от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10.
Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11.
силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12.
И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13.
Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14.
мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15.
И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16.
Той застана, - но аз не разпознах образа му, - само облик беше пред очите ми; тихо веене, - и аз чувам глас:
17.
човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18.
Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19.
толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20.
Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21.
Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.