От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 16

И тъй, за тази светлина тук се казва: „Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина.“ Но я видя не с телесни очи, защото тази светлина е невидима, а с очите на вярата и с взора на разума.

Ето какво казва [пророкът]: „Народът, който ходеше в тъмнина, ще види голяма светлина; над живеещите в страна на смъртна сянка ще възсияе светлина“ (Ис. 9:2).

Следователно не само на онези, които са в тъмнина, се яви тази светлина, но и на седящите в страната на смъртната сянка, казва той, ще възсияе светлина, като показва, че едни седяха в тъмнина, а други – в страната на смъртната сянка.

А каква е тази страна на смъртната сянка, ако не страната на подземния свят, за която Давид казва: „И да ходя в долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене“ (Пс. 22:4). Той няма да се уплаши от зло, тоест от адското наказание.

И тъй, дори и на седящите в страната на смъртната сянка сияе спасителната светлина – тоест Христос, Син Божий, Който казва в Евангелието: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина“ (Йоан 8:12).

След Своето почитано и спасително за всички страдание, влизайки в страната на подземния свят, Той веднага донесе на удивените мъртви светлината на Своето величие, за да освободи онези, които бяха задържани под земята в очакване на Неговото пришествие, както Сам Господ чрез Соломон от името на Премъдростта казва: “Аз ще сляза до дълбините на земята и ще видя всички починали, и ще просветя уповаващите се на Бога”.

Както учи историята, всички тези колена били по-рано преселени във Вавилон. И съответно, когото Бог порази с гнева си преди всички, първи него посети и Божията милост. И които първи бяха отведени в телесен плен, те първи бяха освободени от духовния плен. Народът, седящ в тъмнина, видя великата светлина, и над седящите в страна и сянка смъртна възсия светлина (Мат. 4:16). В тъмнина седяха юдеите, които се намираха под закона, в който Божията истина не се виждаше ясно; и макар да я имаше, тя все пак беше скрита под някакви образи и тайни на плътските неща. Каква беше светлината на правдата в обрязването на краекожието? Защото тъмнината във висша степен съответствала на закона, който бил даден не за да се разкрие Божията правда, а за да бъде наказано тяхното жестокосърдечие. Както казва Господ: Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви заповяда това (Марк 10:5), и то не за да ги спаси, а за да ги ослепи, така че опиянени от закона, да не знаят светлината, защото не били достойни да Го видят в тъмнина, тоест в греховете. Голямата светлина е Христос. Защото у юдеите мнозина били светлина: светлина бил Мойсей, и Аарон, и Иисус Навин, и останалите съдии и пророци. Всеки учител е светлина за тези, които просвещава с учението; както е написано: Вие сте светлината на света (Мат. 5:14). Но голямата Светлина е Христос. Защото езичниците седели в страната и смъртната сянка или защото вършили беззакония, носещи погибел, или защото почитали идолите и бесовете, служението на които ги водело към вечна смърт.

PG 56:672

На гръцки речта в тези стихове се отличава с необикновена красота, тя е почти ритмична и съразмерна, звучна и музикална. Тези стихове са взети от Ис. 9:1-2. При сравнението с превода на Седемдесетте се забелязват силни отклонения. При Седемдесетте буквално е така: „Това първо изпей, скоро направи, страна Завулонова, ти, земя Нефталимова, и останалите, които са в крайморската област и отвъд Йордан, езическа Галилея. Народе, ходещ в тъмнина, виж великата светлина; живеещите в страната на смъртната сянка, светлина изгря за вас (над вас)“. В превода на Седемдесетте еврейският текст е преведен с напълно неправилни гръцки изрази, но при това начинът им на изказ остава по-скоро еврейски, а не гръцки. Разликата между превода на Седемдесетте и текста на Матей ни подсказва, че Матей в настоящия случай е взел текста не от гръцки, но от арамейски или еврейски. Към това сочи и формата ὁδόν (винителен падеж), свойствена за еврейския език.

„Смисълът на еврейския текст (Ис. 8:23–29:1) също е неясен сам по себе си и още по-тъмен го прави преводът на Седемдесетте» (Т. Цан, 1905). Буквално от еврейски: „В предишните времена Той (Бог) счете за малка земята Завулонова и земята Нефталимова, но в следващите ще я счете за важна, – крайморския път, от другата страна на Йордан, езическа Галилея. Народът, който върви в тъмнина, ще види велика светлина, живеещите в страната на гробния мрак, ще ги осияе светлина”.

Гръцкият текст на Матей е възможно да се чете по два начина, в зависимост от това как е поставена запетаята:: „на крайморския път, отвъд Йордан“, или: „на крайморския път отвъд Йордан“. По-вероятно е първото. Както се вижда, тук се обозначават различни местности, център на които става Капернаум, а именно: 1) земята Завулонова и Нефталимова на крайморския път, тоест, не цялата, а само прилежащата към езерото област; Горна Галилея, нейната част принадлежала на Нефталимовото коляно, където езичниците са се били смесили с юдеите (1 Мак. 5:15); 2) областите, разположени отвъд Йордан, тоест, Перея. Жителите на тези населени места са определени като народ, живеещ „в мрак“ (ἐν σκότει) и в страната и сянката на смъртта. Ако те са били такива по времето на Исайя, дали са такива и по времето на Христос? Тяхното опустошаване пророкът приписва, разбира се, на варварските нашествия (Ис. 8) и след това преминава към описването на по-добри дни. В Христовите времена едва ли жителите на изброените страни са се намирали в по-голям мрак отколкото другите, макар че съдът над разположените близо до езерото градове (Мат. 11:21 и сл.) да свидетелства за развитието сред тях на неестествени пороци, които, разбира се, никога не са признак за високо развитие.