Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
И тъй, какво казал синът, когато изпаднал в крайна нищета? “Ще стана и ще отида при баща си.” (Лука 15:18) Точно затова баща му го оставил и не го възпрял да отиде в чуждата страна, за да разбере [синът] хубаво от опит колко добро е преживял у дома си. Често пъти и Бог, когато не може да убеди с думи, оставя житейския опит да учи.
Девет слова за покаянието
„против небето”. Небето е представено тук като местопребиваването на Божеството и чистите духове – използвано е олицетворение. Висшият небесен свят се представя като оскърбен от греховете на блудния син.
„и пред тебе”. Тъй като ние грешим в собствения смисъл само против Бог (Пс. 50:6), то ако синът тук нарича себе си съгрешил пред лицето на баща си (ἐνώπιόν σου), то в този случай той разбира баща си като представител на Бог. С други думи, този израз е възможно да се разшири така: „и ето, аз като грешник стоя пред тебе”.
Няма посочени паралелни места.
Св. Генадий Константинополски (поч. 471)
Той използва неправилно благата, които му бяха дадени. Защото ги изразходи, когато не трябваше, за тези, за които не трябваше, и по начин, който не беше подходящ. Сега обаче подчинява отново своята воля на бащините заповеди, което е присъщо на наемниците.