Книга Премъдрост Соломонова - глава 7 - Словото стана плът

Книга Премъдрост Соломонова – глава 7

И аз съм човек смъртен, подобен на всички, потомък на първосъздадения, земнородения.

И аз бидох образуван в плът у майчина утроба през десет месеца, като се сгъстих в кръв от семето мъжево и от усладата, съединена със сън.

И аз, като се родих, задишах общия въздух и паднах на тая същата земя, първи глас издадох с плач, както всички;

отхраниха ме в пелени и с грижи,

защото ни един цар другояче не се е родил:

един за всички е входът в живота, и еднакъв е изходът.

Затова се молих - и биде ми даруван разум, виках - и слезе върху ми дух на премъдрост.

Аз предпочетох мъдростта пред скиптри и престоли и богатството смятах за нищо пред нея;

драгоценния камък не сравних с нея, защото пред нея всичкото злато е нищожен пясък, а среброто е кал в сравнение с нея.

Аз я обикнах повече от здраве и хубост и в избора предпочетох нея пред светлината, защото нейната светлина не угасва.

А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и безбройно богатство чрез ръцете й;

аз се радвах на всички тия блага, защото премъдростта ме ръководеше, ала не знаех, че тя е тяхна виновница.

Без хитрост се научих, и без завист предавам, не скривам богатството й,

защото тя е неизчерпно съкровище за людете; ползувайки се от нея, те влизат в съдружие с Бога чрез даровете на учението.

Дано Бог ми дадеше да говоря, според както разбирам, и да мисля достойно за даруваното, понеже Той е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите.

Защото в Негова ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи.

Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите,

началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената,

годишните кръгове и положението на звездите,

природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените.

Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко.

Тя е дух разумен, свет, единороден, многочастен, тънък, лесноподвижен, светъл, чист, ясен, безвреден, добролюбив, бърз, неудържим,

благодетелен, човеколюбив, твърд, непоколебим, спокоен, безпечален, всевиждащ и проникващ всички умни, чисти, най-тънки духове.

Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква.

Тя е дихание на Божията сила и чист излив на славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея.

Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му.

Едничка е тя, но всичко може и, пребъдвайки сама в себе си, всичко подновява и, минавайки от рода в род у светите души, приготвя Божиите приятели и пророци;

защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта.

Тя е по-хубава от слънцето и превъзхожда множеството звезди; в сравнение със светлината тя е по-горе;

защото светлината се сменява с нощта, а на премъдростта не надвива злобата.