Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 19

Никоя милост не се дава, за да се хвалим, че сме по-добри от онези, които не я получават. Всички, които сме приети, трябва да плачем и за падналите, и за себе си – да не бъдем ние следващите, които ще се пречупят. (Моралии върху Йов)

Да казваш: ‘те се пречупиха, за да вляза аз’ е като да забравиш, че Бог е Този, Който те е приел по милост, а не защото другите са отпаднали. Техният грях не е твое превъзходство – и ти можеш да отпаднеш, ако паднеш в същата гордост. (De Gratia Christi, 13:12)

Виж как апостолът предугажда помисъла на гордия и го изобличава. Казваш: „Пречупиха се клоните, за да се присадя аз“ — сякаш това е твоя заслуга! Но апостолът ще покаже, че това не е основание за гордост, а за страх. Защото, ако те са се пречупили поради неверие, пази се и ти, да не бъдеш отсечен.