Ефес, разположен на река Каистро, при вливането ѝ в Икарийско море (част от Егейско море), бил главният град на азийската провинция (понякога наричана просто Азия). Градската крепост се издигала на скала, а пристанището се намирало при устията на реката. Благодарение на своето удобно местоположение, Ефес се превърнал в най-важния търговски център на провинцията, но нравственото състояние на населението било доста ниско. Сред великолепните градски сгради най-известен бил храмът на Диана или Артемида. В Ефес живеели също много евреи.
След основаването на църквата в Ефес градът дълго време служел като център на християнството в Мала Азия. Тук пребивавал апостол Йоан Богослов, а след това на няколко пъти се провеждали събори. Ефес бил вероятно разрушен от Тамерлан през 1402 г. Днес на мястото на славния град има само руини.
Първите семена на християнството били посети в Ефес от учениците на Йоан Кръстител, които, макар и с ограничени познания в християнската вяра, вярвали в Иисус като Месия. По-късно, по време на второто си апостолско пътуване, апостол Павел също посетил Ефес и разговарял с евреите за вярата, като оставил разпространението на Евангелието в града на своите сътрудници Акила и Присцила. По-късно към тях се присъединил и александрийският евреин Аполос, който бил наставляван в истините на вярата именно от Акила и Присцила. Здравата основа на Ефеската църква била установена по време на третото пътуване на апостол Павел. Той пребивавал в града около три години, събирайки в една община множество евреи и езичници, извършвал чудеса над душевно и телесно болни и прекратил практиките на магьосничество сред евреите, успял да избегне опасностите, които го застрашавали по време на народното въстание, подготвяно срещу него от майстора-златар Димитрий. Така оттук апостол Павел разпространил благотворното си влияние върху цяла Мала Азия.
При заминаването си от Ефес апостол Павел назначил ученика си Тимотей за епископ на Ефеската църква.
Място и време на написване на посланието
Посланието към ефесяни е написано от апостол Павел, докато е в тъмница (Еф. 3:1; Еф. 4:1). Всичко показва, че става дума за първия римски затвор на апостола, а не за задържането в Кесария. Различни древни ръкописи и преводи на посланието съдържат подпис, свидетелстващ, че то е написано от Рим. По-нататък, от текста на посланието (Еф.1:15; Еф. 6:19–20) се вижда, че апостолът се подготвя да даде окончателен отговор пред езическата власт, което той не би могъл да очаква още в Кесария, тъй като там само му било заявено изискването да бъде изпратен на съд в Рим. Пребиваването му в тъмница, при което апостолът написал посланието към ефесяни, несъмнено е първата в Рим, тъй като апостолът още не усеща ограниченията, които изпитва по време на второто си хвърляне в римския затвор. Тъй като първият му престой в тъмницата продължил от пролетта на 62-а до пролетта на 64-а г., към този период следва да се отнесе и произходът на посланието.
Цел на посланието и повод за написването му
Посланието на апостол Павел към ефесяни е било признавано от цялата древна църква като написано именно за ефеската църква. Въпреки това съвременната критика отрича това главно на основание, че думите в първия стих „в Ефес“ са неавтентични и вмъкнати от някой преписвач на посланието. След това се посочва, че посланието като цяло има общ характер, без специални препратки към ефеската църква и без поздрави към отделни лица. Тези съображения обаче не могат да се смятат за достатъчни. Думите „в Ефес“ липсват само в три кодекса, докато всички останали списъци и преводи ги съдържат. Освен това, думата „намиращите се“без добавката „в Ефес“ остава като висяща във въздуха. Невъзможно е апостолът, който в другите си послания точно обозначава адресатите в поздравите, да се отклони тук от тази практика.
Към казаното може да се прибави, че в другите послания на апостол Павел към израза τ. οῦσιν („намиращи се“) или τ. ούση винаги се прибавя обозначение на мястото, където „се намирали“, „пребивавали“ читателите на посланието. Срв. Рим. 1:7; 2 Кор. 1:1; Фил. 1:1.
Ако пък св. Василий Велики съобщава за съществуването на преписи на посланието без добавката „в Ефес“, от думите му се вижда, че това са били преписи, които не са имали широко разпространение. И самият светител е признавал този израз за автентичен.
Накрая, не бива да ни смущава и обстоятелството, че изразът „в Ефес“ в текста е отнесен само към думата „свети“ и сякаш разделя два най-тясно свързани помежду си предиката — „свети“ и „верни“. Първият предикат, понеже обозначава християните изобщо, се нуждае от точно определяне на местожителството на тези християни, към които се обръща апостолът. Вторият предикат — „верни в Христа Иисуса“ — понеже обозначава не външното им положение като членове на определена църква („свети“), а вътрешното им християнско състояние, не се нуждае от посочване на местожителството на тези „верни“.
Що се отнася до общия характер на посланието, въпреки него не може да се отрече, че посланието оставя впечатление за обръщение към определена църква. Общият характер бил умишлено придаден от апостола, за да бъде посланието приложимо и към други малоазийски църкви. Подобно отсъствие на персонални поздрави се среща и в посланието към галатяните. Това може да се обясни с факта, че в Ефес апостолът познавал толкова много хора, че би трябвало да отдели цели страници само за поздрави.
Външният повод за написване на посланието към ефесяни било изпращането на Тихик в Мала Азия. С него апостол Павел намерил за необходимо да изпрати посланието. Що се отнася до вътрешните мотиви, които накарали апостола да се обърне към ефесяни, следва да се изключи всяка полемична цел: никъде не се вижда, че апостолът иска да опровергава появили се там еретици. Най-естествено е да се предположи, че апостолът, усещайки близостта на края на своето служение, искал да разкрие пред любимата си църква величието на християнството, което очевидно ефеските християни не разбирали напълно, и след това да утвърди мисълта за необходимостта от единство, което също било недостатъчно сред ефесяни.
За автентичността на посланието
Въпреки единодушното свидетелство на древността, която признава Посланието до ефесяните за автентично произведение на апостол Павел, по-новата критика отрича тази автентичност. На първо място, критиците посочват, че богословието в това послание се отличава от богословието на други, несъмнено автентични произведения на апостол Павел; на второ място – че това послание много прилича на Посланието до колосяните, така че уж представлява просто разширение на последното.
Що се отнася до първото съображение, то няма не почива на сериозни основания, защото критиците всъщност не са могли да открият нищо в богословието на това послание, което да противоречи на богословието на другите Павлови послания. Несъмнено е само, че тук учението за личността на Господ Иисус Христос е изложено по-пълно и по-точно, но това се е изисквало от обстоятелствата на времето.
Ако пък Посланието до ефесяните на някои места прилича на Посланието до колосяните, това не говори против неговата автентичност (вж. по този въпрос във въведението към Посланието до колосяните). Накрая се посочва още и особеният стил на посланието, но и този аргумент няма особено значение, защото това послание от начало до край носи характера на положително разкриване на християнското вероучение и нравоучение, а полемиката никъде не излиза пряко на преден план; отсъстват обичайните противници на св. апостол – юдействащите проповедници, и затова няма „въпроси“, нито „отговори“ към врагове, които изопачават Евангелието. Именно с това Посланието до ефесяните се отличава от Посланието до римляните, посланията до коринтяните и Посланието до галатяните. Следователно всички възражения против неговата автентичност не разполагат с достатъчно сериозни аргументи.
Съдържание на посланието
Посланието до ефесяните за удобство може да бъде разделено на две части: догматическа (Еф. 1–3) и нравоучителна (Еф. 4–6). В първата част апостолът разкрива величието на християнството изобщо – особено в първа глава; след това същата тази идея той разкрива в приложение към читателите на посланието (Еф. 2), и накрая говори за това величие от гледна точка на своя личен опит (Еф. 3). В нравоучителната част на посланието също така най-напред се излагат наставления от общ характер, отнасящи се до всеки член на Църквата без разлика (Еф. 4:1–5:21), а след това следват наставления към членовете на християнското семейство (Еф. 5:22–6:9). Посланието завършва с някои увещания, съобщения и апостолско благословение (Еф. 6:10–24).
Литература
В светоотеческата литература са известни тълкувания върху Посланието до ефесяните, принадлежащи на св. Йоан Златоуст, бл. Теодорит, бл. Йероним, св. Йоан Дамаскин, Теофилакт и др.