Втора книга на Ездра – глава 1 – Словото стана плът

Втора книга на Ездра – глава 1

Иосия направи Пасха на своя Господ в Иерусалим, заклаха пасхалното агне в четиринайсетия ден на първия месец

и поставиха в храма Господен по смени свещеници в одежди.

И каза на левитите, свещенослужители Израилеви: осветете се пред Господа, за да поставите светия Господен ковчег в храма, построен от цар Соломона, сина Давидов.

Няма защо да го носите на рамена: служете сега на Господа, вашия Бог, и грижете се за народа Му Израиля, наредете се по вашите родове и колена, според разписа на Давида, цар Израилев, и според великолепието на сина му Соломона;

и като застанете в светилището, според родовите си левитски разреди пред братята си, синове на Израиля,

заколете според устава пасхалното агне, пригответе жертви за братята си и направете Пасха по заповедта Господня, дадена Моисею.

Иосия подари на народа, който се намери там, трийсет хиляди агнета и козли и три хиляди телци; това беше дадено по оброк от царските стада на народа, свещениците и левитите.

Хелкия, Захария и Иеиил, началници на храма, дадоха на свещениците за Пасха две хиляди и шестстотин овци и триста вола.

А Иехония, Самей, Натанаил, негов брат, Асавия, Охиил и Иорам, хилядници, дадоха на левитите за Пасха пет хиляди овци и седемстотин вола.

И когато ставаше това, свещениците и левитите стояха благолепно, по поколения и родови предимства, държейки безквасници пред народа,

за да принасят жертви Господу, според както е заповядано в Моисеевата книга. Това ставаше сутрин рано.

И опекоха пасхалното агне на огън, както му беше редът, а жертвите свариха в медни съдове и котли с благовония, и поднесоха на всички люде.

А след това сготвиха за себе си и за своите братя свещеници, синове Ааронови.

Защото свещениците принасяха тлъстина до късно, а левитите поради това готвеха за себе си и за своите братя свещеници, синове Ааронови.

А свещенопевците, синове Асафови, бяха по местата си, според Давидовата наредба, и Асаф, и Захария, и Единус, който беше от царя.

И на вратарите при всяка порта не се позволяваше да пропускат смяната си, защото готвеха за тях братята им левити.

И в оня ден се свърши всичко, що спадаше към жертвоприношението Господу при извършване Пасха,

и към принасянето всесъжения върху Господния жертвеник, според заповедта на цар Иосия.

И синовете Израилеви, които се намираха в това време там, правиха Пасха и празника Безквасници седем дена.

Такава Пасха не бе празнувана в Израил от времето на пророк Самуила.

И ни един от всички израилски царе не е правил такава Пасха, каквато прави Иосия, заедно със свещениците, левитите, иудеите и всички израилтяни, които се намираха тогава в Иерусалим.

Тая Пасха бе извършена в осемнайсетата година от царуването на Иосия.

И делата Иосиеви бидоха насочени по прав път пред Господа от сърце, пълно с благочестие.

А каквото бе станало в негово време, именно за ония, които грешеха и постъпваха нечестиво против Господа повече от всеки народ и царство, и как Го те съзнателно оскърбяваха, и как думите Господни се дигнаха против Израиля, - е описано в прежните летописи.

После всички тия работи на Иосия, случи се, че фараонът, царят египетски, отиде да воюва в Каркамис при Ефрат, и Иосия излезе насреща му.

Египетският цар прати да му кажат: какво има между мене и тебе, царю иудейски?

Не против тебе съм пратен от Господа Бога; моята война е на Ефрат, и сега Господ е с мене и Господ ме подбужда; отстъпи и недей се противи Господу.

Но Иосия се не върна в колесницата си, а реши да воюва с него, без да се вслуша в думите на пророк Иеремия от устата Господни.

И влезе с него в битка на поле Мегидо. И събраха се началниците при цар Иосия.

И царят каза на слугите си: изнесете ме от бойното поле, защото изнемощях. И слугите го изведоха веднага от строя.

Той се качи на втората си колесница и, като се върна в Иерусалим, умря, и го погребаха в гробницата на отците му.

И плакаха за Иосия по цяла Иудея, плака за Иосия и пророк Иеремия, и началниците с жените си го оплакват и доднес. И това бе предадено завинаги на целия род Израилев.

Това е записано в летописите на иудейските царе, както и онова, що е извършил Иосия, и славата му, и как той разбираше закона Господен; а предишните негови дела и тия, що се споменават сега, са описани в книгата на царете израилски и иудейски.

И народът взе Иехония (Иоахаза), син Иосиев, та го постави за цар вместо баща му Иосия, когато беше на двайсет и три години.

Той царува в Иудея и Иерусалим три месеца, и го свали египетският цар, за да не царува в Иерусалим.

И наложи на народа сто таланта сребро и един талант злато.

И постави египетският цар брата му Иоакима за цар на Иудея и Иерусалим.

И върза велможите, а брата му Заракина отведе в Египет.

А Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари над Иудея и Иерусалим, и правеше зло пред Господа.

Против него излезе вавилонският цар Навуходоносор, свърза го с медни вериги и отведе във Вавилон.

И като взе някои от свещените съдове Господни, Навуходоносор ги пренесе и постави в своето капище във Вавилон.

Разказите за него и за неговата поквара и нечестие са записани в книгата на царските летописи.

Вместо него се възцари син му Иоаким; той беше на осемнайсет години, когато го поставиха за цар.

Той царува в Иерусалим три месеца и десет дена и прави зло пред Господа.

След една година Навуходоносор проводи, та го откараха във Вавилон заедно със свещените Господни съдове,

и назначи за цар на Иудея и Иерусалим Седекия, който беше на двайсет и една година. Той царува единайсет години.

Той прави зло пред Господа, като се не вслуша в думите, казани чрез пророка Иеремия от Господните уста.

И бидейки вързан от цар Навуходоносора с клетва в име Господне, той наруши клетвата, отметна се, като стана упорит и жестокосърдечен, пристъпи законите на Господа, Бога Израилев.

Също и началниците народни и свещениците постъпяха много нечестиво, като надминаха по всички нечистотии всички езичници, и оскверниха осветения храм Господен в Иерусалим.

Бог на отците им пращаше свои пратеници да ги канят да се обърнат, защото щадеше тях и Своето жилище;

но те се смееха над Неговите пратеници: в същия ден, когато Господ им говореше, те се гавреха с пророците Му,

докато Той, разгневен против народа Си поради нечестието, заповяда на халдейските царе да се дигнат против тях.

Те затриха с меч младежите им около светия им храм и не пощадиха ни младежи, ни девици, ни стари, ни млади, а всички бидоха предадени в техни ръце.

И взеха всички свещени съдове Господни, малки и големи, и съдовете на Господния ковчег и царските съкровища, и ги отнесоха във Вавилон.

И запалиха Господния дом и разориха стените иерусалимски, а кулите му с огън изгориха,

и всичкото му великолепие превърнаха в нищо; а избягналите пък от меч отведоха във Вавилон.

И те бяха роби нему и на синовете му дори до владичеството на персите, за да се изпълни думата Господня от устата Иеремиеви:

докле земята не отпразнува своите съботи, през всичкото време на запустението си, през седемдесет години, тя ще съботничи.