Първа книга Царства – глава 8

1.
А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.
2.
Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син - Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3.
Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.
4.
Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма
5.
и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.
6.
Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7.
И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;
8.
както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;
9.
затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.
10.
И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,
11.
и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;
12.
и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;
13.
ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;
14.
ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;
15.
ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;
16.
ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;
17.
ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;
18.
тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.
19.
Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,
20.
и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.
21.
И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.
22.
И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.