Първа книга Моисеева – Битие – глава 9 – Словото стана плът

Първа книга Моисеева – Битие – глава 9

И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);

да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;

всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;

само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;

Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;

който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;

а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:

ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,

и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;

сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.

И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:

Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.

И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;

и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.

И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.

Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.

Ной почна да обработва земята и насади лозе;

и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.

И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.

А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.

Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,

рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;

да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.

И живя Ной след потопа триста и петдесет години.

А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.