Втора книга Паралипоменон - глава 24 - Словото стана плът

Втора книга Паралипоменон – глава 24

Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим четирийсет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.

Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всички дни на свещеник Иодая.

Иодай му взе две жени, и той имаше от тях синове и дъщери.

След това Иоас намисли да поднови дома Господен,

и събра свещениците и левитите и им каза: идете по градовете на Иудея и всяка година събирайте от всички израилтяни сребро за поддържане дома на вашия Бог, и побързайте в тая работа. Но левитите не побързаха.

И царят повика Иодая, техния глава, и му каза: защо не искаш от левитите да донасят от Иудея и Иерусалим данъка, установен за скинията на събранието от Моисея, раб Господен, и от Израилското събрание?

Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разорили дома Божий, и всичко, посветено за дома Господен, бяха употребили за Вааловци.

И царят заповяда, та направиха едно ковчеже и го поставиха при входа на дома Господен, отвън.

И разгласиха по Иудея и Иерусалим, да принасят Господу данъка, наложен от Моисея, раб Божий, на израилтяните в пустинята.

Зарадваха се всички началници и целият народ, и принасяха и пущаха в ковчежето, докле се напълни.

И когато левитите донасяха ковчежето при царските чиновници, и тия виждаха, че има много сребро, дохождаше царският писар и довереникът на първосвещеника, изпразняха ковчежето, отнасяха го и го туряха на мястото му. Тъй правеха всеки ден, и събраха много сребро.

Царят и Иодай го предаваха на разпоредниците по дома Господен, и те наемаха каменоделци и дърводелци за подновяване дома Господен, също и ковачи и медникари, за да поправят дома Господен.

Разпоредниците работеха, и с техните ръце се свърши поправката, и докараха дома Божий в прежното му състояние и го поправиха.

И като свършиха всичко, занесоха на царя и на Иодая останалото сребро. И направиха от него съдове за дома Господен, съдове за служба и за всесъжения, чаши и други съдове, златни и сребърни. И принасяха всесъжения в дома Господен постоянно през всички дни на Иодая.

Иодай остаря и, след като се насити на живот, умря: той беше на сто и трийсет години, когато умря.

Погребаха го в Давидовия град при царете, понеже той прави добро у Израиля - и за Бога, и за дома Му.

Но след смъртта на Иодая дойдоха иудейските князе и се поклониха на царя; оттогава царят почна да ги слуша.

И оставиха дома на Господа, Бога на отците си, и почнаха да служат на посветените дървета и на идолите; за тая тяхна вина биде гняв Господен върху Иуда и Иерусалим.

Той им праща пророци да ги обърнат към Господа; те ги убеждаваха, ала тия не слушаха.

И Дух Божий обгърна Захария, син на свещеник Иодая, и той застана на възвишението пред народа и им каза: тъй говори Господ: защо престъпяте Господните заповеди? Успех няма да имате: както вие оставихте Господа, тъй и Той ще ви остави.

Тогава се сговориха против него и го убиха с камъни, по заповед на царя (Иоаса), в двора на Господния дом.

Цар Иоас си не спомни доброто, що му беше сторил Иодай, бащата на Захария, а уби сина му. И той, умирайки, думаше: нека Господ види и изиска!

Като измина годината, излезе против него сирийска войска, и влязоха в Иудея и Иерусалим и изтребиха от народа всички князе народни и всичката плячка, взета от тях, пратиха на царя в Дамаск.

Макар сирийската войска да беше дошла в малък брой, но Господ предаде в ръцете им твърде многобройна сила, задето бяха оставили Господа, Бога на отците си. Те извършиха съд и над Иоаса;

и когато си отидоха от него, след като го оставиха в тежка болест, слугите му направиха против него съзаклятие, заради кръвта на сина на свещеник Иодая, и го убиха в леглото му, и той умря. Погребаха го в Давидовия град, ала го не погребаха в царските гробници.

А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонитката Шимеата, и Иехозавад, син на моавката Шимрита.

За синовете му, за многото пророчества против него и за поправката на Божия дом е писано в книгата на царете. Вместо него се възцари син му Амасия.