Авторство на посланието Принадлежността на това съборно послание именно на първовърховния  апостол Петър, макар и понякога оспорвана в по-ново време от западни библеисти, се потвърждава преди всичко не само от посочването във второто Съборно послание на същия δпостол (2 Петр. 3:1), но и от единодушното свидетелство на раннохристиянското предание, датиращо още от апостолската епоха, както и от вътрешните белези, съдържащи се в самото съдържание на посланието. Що се отнася до свидетелствата на преданието, заслужава внимание фактът, че още св. Поликарп Смирненски, апостолски мъж и ученик на апостол Йоан Богослов, в своето послание до филипяните, както свидетелства Евсевий Кесарийски (Църковна история IV, 14), „привежда някои свидетелства от първото послание на Петър“, и това напълно се потвърждава чрез

Кой е авторът на посланието Авторът на първото, според каноническия ред, Съборно послание, не нарича себе си апостол в приветствието (Иак. 1:1), а смирено се именува: „Иаков, слуга на Бога и на Господа Иисуса Христа“. Това мълчание относно апостолския сан на писателя, който се обръща в посланието си към „дванадесетте колена, намиращи се в разсеяние“, не само че не отрича неговото апостолско достойнство, но и свидетелства за големия и неоспорим авторитет, който той е имал както сред юдео-християните, така и сред юдеите като цяло. Да имаш съзнанието че си раб Божи и Христов е повече от всяка похвала и именно тази нагласа отличава истинските Христови апостоли от хората, които незаконно присвоявали апостолския авторитет. Това води до предположението, че Иаков, авторът на посланието, е бил Христов апостол, един от