Църквата във Филипи Когато ап. Павел пренесъл проповедта на Евангелието в Европа, първият град в Европа, който чул за Христа, бил македонският град Филипи, наречен така на името на неговия основател – македонския цар Филип, а по-късно получил името „колония Августа Юлия“ и се смятал за много важен град (срв. Деян. 16:12). Павел пристигнал тук придружен от Сила, Тимотей и Лука. Слушатели на Павел били предимно езичници, юдеи във Филиппи почти нямало, и основно от тях се състояла църквата. След заминаването на Павел и Сила, Тимотей и Лука прекарали известно време във Филипи. Втори път Павел се появил във Филиппи, когато след Петдесетница, през 57 г., пътувал от Ефес към Коринт (1 Кор. 16:5 и сл.), а трети път посетил града през пролетта на 58 г., когато отивал с милостиня към Йерусалим (Деян. 20:3 и сл.). По време на отсъствието му

Ефес, разположен на река Каистро, при вливането ѝ в Икарийско море (част от Егейско море), бил главният град на азийската провинция (понякога наричана просто Азия). Градската крепост се издигала на скала, а пристанището се намирало при устията на реката. Благодарение на своето удобно местоположение, Ефес се превърнал в най-важния търговски център на провинцията, но нравственото състояние на населението било доста ниско. Сред великолепните градски сгради най-известен бил храмът на Диана или Артемида. В Ефес живеели също много евреи. След основаването на църквата в Ефес градът дълго време служел като център на християнството в Мала Азия. Тук пребивавал апостол Йоан Богослов, а след това на няколко пъти се провеждали събори. Ефес бил вероятно разрушен от Тамерлан през 1402 г. Днес на мястото на славния град има

Досега все още не е напълно установено къде трябва да се търсят читателите на това послание – християните от галатийските църкви. Според отдавна утвърденото мнение, Галатия, към която апостол Павел отправя своето послание, е страната в централната част на Мала Азия, получила името си от заселилите се там галски (келтски) племена (около 277 г. пр. Хр.), чиито главни градове били Анкира и Песин. Привържениците на това становище смятат, че Павел посетил тази страна за първи път по време на пътуването, споменато в Деян. 16:6, и тогава проповядвал там Евангелието. По-късно той отново посетил Галатия (Деян. 18:23; срв. Гал. 4:13). Други учени считат, че под Галатия трябва да се разбира не само страната, населена от галатите, но цялата римска провинция Галатия, която включвала освен собствено Галатия и областите Фригия, Писидия и

Повод и цел на написването на посланието В Коринтската църква, както е известно от Първото послание до коринтяните (1 Кор. 1:10 и сл.), възникнали различни смущения и безредици. За да ги прекрати, апостол Павел написал от Ефес своето Първо послание до коринтяните. Това послание, както апостолът узнал от изпратения от него в Коринт Тит, оказало благотворно въздействие върху коринтяните (2 Кор. 7:5 и сл.). Решението на апостол Павел относно християнина, изпаднал в кръвосмешение, било изпълнено и този грешник се разкаял за постъпката си. Въпреки това същият пратеник съобщил на Павел, че неговите противници – т.нар. юдействащи християни – не бездействат, а се стараят да подкопаят неговия авторитет сред коринтските християни. Те твърдели, че апостол Павел бил слаб духом, непостоянен в решенията си и следователно не

Основаване на църквата в Коринт Коринт, главният град на областта Ахаия на юг в Гърция, в епохата на появата на християнството бил населен от многобройни колонисти, предимно римски освободени роби. Имало там и немалко гърци и евреи. Когато апостол Павел, по време на второто си апостолско пътешествие, пристигнал в Коринт, градът наброявал около 700 хиляди жители – около 200 хиляди свободни граждани и около 500 хиляди роби. Такова голямо население Коринт дължал на своето благоприятно географско положение. Той се намирал на Коринтския провлак, който, свързвайки Пелопонес с Балканския полуостров, разделя две морета, Егейско и Йонийско. Коринт притежавал две пристанища – Кенхрея на изток и Лехей на запад. Поради това той бързо се превърнал във важна станция на световната търговия между Азия и Запада. На върха на

Време на написване По време на третото си пребиваване в Коринт (Деян. 20:2 и сл.), когато коринтяните се държали сравнително спокойно и не влизали в спорове помежду си, апостол Павел написал (около началото на 59 г.) посланието до римляните – най-важното и най-добре обмислено от всичките му послания. Това послание било продиктувано от апостола на писаря Тертий в дома на Гай, където се събирала местната християнска община (Рим. 16:22 и сл.), и чрез Фива, жителка на пристанището Кенхрея, която се ползвала с уважение сред коринтските християни, било изпратено в Рим (Рим. 16:1 и сл.). Павел пише с радостното съзнание, че неговата велика задача е изпълнена, тъй като е проповядвал Евангелието от Йерусалим на изток до Илирик на запад (до Адриатическо море) и е устроил църкви във всички по-важни градове като опорни точки на

В живота на апостол Павел трябва да се разграничат три основни етапа: неговият живот като юдеин и фарисей, обръщането му към Христос и животът и дейността му като християнин и апостол. Апостол Павел преди своето обръщане Павел е роден в Киликийския град Тарс, разположен на границата между Сирия и Мала Азия (Деян. 21:39). Той е евреин от Вениаминовото племе (Рим. 11:1; Фил. 3:5). Първоначалното му име е Савел (или Саул), най-вероятно дадено в чест на първия цар на Израил, който също произхождал от Вениаминовото племе. Родителите на Савел принадлежали към фарисейската партия, тоест строго ревностни изпълнители на Моисеевия закон (Деян. 23:6; срв. Фил. 3:5). Вероятно бащата или дядото на апостол Павел е получил римско гражданство за някакви заслуги – факт, който по-късно ще се окаже от голяма полза в мисионерската дейност на

Първото съборно послание на свети апостол и евангелист Йоан Богослов не съдържа името на автора нито в заглавието, нито в самия текст. Само в първите стихове писателят косвено посочва себе си като свидетел и очевидец на събитията от земния живот на Господ Иисус Христос (1 Йоан 1:1–3). Въпреки това, убеждението, че посланието е написано от апостол Йоан Богослов, е от самото начало дълбоко вкоренено в съзнанието на Църквата. Блажени Теофилакт, следвайки свети Атанасий Велики, казва: „Същият този Йоан, който написа Евангелието, е написал и това послание — с цел да укрепи онези, които вече са повярвали в Господа. И както в Евангелието, така и тук, той най-напред богословства за Словото, показвайки, че То вечно пребъдва у Бога, и учи, че Отец е светлина, за да разберем оттук, че Словото е като отблясък от

Авторът на посланието, познато в канона като Второ послание на свети апостол Петър, още в самото начало се нарича Симон Петър, раб и апостол на Иисус Христос – същите названия, които използва и в Първото си послание, с добавката „Симон“ и „раб“ (1Петр. 1:1). В самото съдържание на посланието има немалко общи черти с Първото послание, както и редица препратки към личността на първовърховния апостол Петър. В началото (2Петр. 1:2–4) апостолът говори за величието на благата, дадени чрез християнската вяра, и за възвишеното състояние на християнина, облагодатен чрез Божиите обещания – сякаш продължава заключителните мисли от 1Петр. 5:12. След това говори за себе си като за очевидец на величието на Господ Иисус Христос и славата на Неговото Преображение (2Петр. 1:16–17). А в 2Петр. 3:1 подчертава, че това е вече второто

Авторство на посланието Принадлежността на това съборно послание именно на първовърховния  апостол Петър, макар и понякога оспорвана в по-ново време от западни библеисти, се потвърждава преди всичко не само от посочването във второто Съборно послание на същия δпостол (2 Петр. 3:1), но и от единодушното свидетелство на раннохристиянското предание, датиращо още от апостолската епоха, както и от вътрешните белези, съдържащи се в самото съдържание на посланието. Що се отнася до свидетелствата на преданието, заслужава внимание фактът, че още св. Поликарп Смирненски, апостолски мъж и ученик на апостол Йоан Богослов, в своето послание до филипяните, както свидетелства Евсевий Кесарийски (Църковна история IV, 14), „привежда някои свидетелства от първото послание на Петър“, и това напълно се потвърждава чрез