Не е безполезно и това, че жената се радва за намерената драхма. Тази драхма не е дребна монета: върху нея е изобразен владетелят. Затова образът на кесаря се разпознава от Църквата. Ние сме овци. Да се молим тогава да се удостоим с покой при тихи води. Повтарям: ние сме овци. Да се насочим към пасището! Ние сме драхми. Да запазим цената си! Ние сме деца. Да побързаме към Отца! Да не се боим от това, че сме разпилели полученото наследство...
Не е безполезно и това, че жената се радва за намерената драхма. Тази драхма не е дребна монета: върху нея е изобразен владетелят. Затова образът на кесаря се разпознава от Църквата.
Ние сме овци. Да се молим тогава да се удостоим с покой при тихи води. Повтарям: ние сме овци. Да се насочим към пасището! Ние сме драхми. Да запазим цената си! Ние сме деца. Да побързаме към Отца!
Да не се боим от това, че сме разпилели полученото наследство на духовното величие в земни удоволствия.
Щом Отец е дал на сина пазеното съкровище, богатството на вярата никога няма да се изчерпи. Дори всичко да е дал, Той пак има всичко. Който е дал нещо, не го е изгубил. И не се страхувай, че няма да те приеме, защото Бог не се радва на погибелта на живите (Прем. 1:13).
Той вече бърза към тебе, който се приближаваш, и ще падне на шията ти, защото Господ изправя прегърбените (Пс. 145:8). Ще те целуне, защото това е залог на състрадание и любов; ще заповяда да донесат одежда, пръстен и обувки.
Ти още се боиш от възмездие, а Той възстановява достойнството ти. Ти се страхуваш от наказание, а Той те целува. Ти се боиш от укори, а Той устройва пир.
Тази втора притча сравнява изгубеното с драхма. Тя е като единия, който е отпаднал от десетте – съвършеното число и пълната мярка на броя. Числото десет е съвършено, понеже завършва редицата от едно до десет. Тази притча ясно показва, че сме създадени по образ и подобие на Всевишния, макар Бог да е над всички нас. Смятам, че драхмата е динарий, върху който е отсечен образът на царя. Паднали и изгубени, ние бяхме намерени от Христос и преобразени чрез светостта и...
Тази втора притча сравнява изгубеното с драхма. Тя е като единия, който е отпаднал от десетте – съвършеното число и пълната мярка на броя. Числото десет е съвършено, понеже завършва редицата от едно до десет.
Тази притча ясно показва, че сме създадени по образ и подобие на Всевишния, макар Бог да е над всички нас. Смятам, че драхмата е динарий, върху който е отсечен образът на царя. Паднали и изгубени, ние бяхме намерени от Христос и преобразени чрез светостта и праведността по Неговия образ.
Търсенето беше извършено заради онова, което беше паднало; затова жената запали светилник. Чрез светлината изгубеното се спасява и настава радост за силите свише. На небесата се радват дори за един каещ се грешник, защото той е познал всичко онова, което ни оковаваше. Празнува се с веселие заради един спасен, съединил се с божествената цел, и никога не престават да възнасят хвала на милосърдието на Спасителя.
Каква велика радост трябва да ги изпълни, когато всички под небето бъдат спасени и Христос ги призове чрез вярата да признаят истината! Те се очистиха от греха и освободиха от пътищата на смъртта. Избегнали са обвинението за своето заблуждение и падение. Всичко това получаваме чрез Христос.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Не е безполезно и това, че жената се радва за намерената драхма. Тази драхма не е дребна монета: върху нея е изобразен владетелят. Затова образът на кесаря се разпознава от Църквата.
Ние сме овци. Да се молим тогава да се удостоим с покой при тихи води. Повтарям: ние сме овци. Да се насочим към пасището! Ние сме драхми. Да запазим цената си! Ние сме деца. Да побързаме към Отца!
Да не се боим от това, че сме разпилели полученото наследство на духовното величие в земни удоволствия.
Щом Отец е дал на сина пазеното съкровище, богатството на вярата никога няма да се изчерпи. Дори всичко да е дал, Той пак има всичко. Който е дал нещо, не го е изгубил. И не се страхувай, че няма да те приеме, защото Бог не се радва на погибелта на живите (Прем. 1:13).
Той вече бърза към тебе, който се приближаваш, и ще падне на шията ти, защото Господ изправя прегърбените (Пс. 145:8). Ще те целуне, защото това е залог на състрадание и любов; ще заповяда да донесат одежда, пръстен и обувки.
Ти още се боиш от възмездие, а Той възстановява достойнството ти. Ти се страхуваш от наказание, а Той те целува. Ти се боиш от укори, а Той устройва пир.