Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
„Не се допирай до Мене.“ Това е казано, първо, защото това тяло е начатък на гроба, и Сам Господ, като Първосвещеник, го пазеше ревностно от всяко докосване, за да го дари на онази ръка, която може да приеме такъв дар и да отвърне с подобен дар.
Второ, заповяда да не се докосват до Него, за да научи, че тялото Му вече се е облякло в чест и слава; чрез това показа, че само докато беше в образ на раб, на всички бе дадена власт над тялото Му, понеже и митарите, и грешниците идваха и се приближаваха към Него.
Освен това направи това, за да покаже, че враговете Му вече нямат власт да възлагат ръка върху Него. За приятелите Му обаче остава друг начин да се приближават – чрез любов и страх. Защото те, сякаш подлагат Него на страдание, когато вкусват от Него, тоест от тайнството на Неговото Тяло; и заедно с това Той научи и онези, които вкусват, че, подражавайки Му, трябва да подлагат на страдание и своите тела, за да Го утешат чрез своето страдание, както Той ги утеши чрез Своето.
Казват още, че не позволил на Мария да се докосне до Него, защото тя още не бе приела тайнството на Неговото Тяло и Кръв – за да даде пример, че не само враговете, като Иуда, но и онези приятели, които, подобно на Мария, още не са били „запечатани“ (тоест не са приели Евхаристията, както е било в древната практика след Кръщението), не пристъпват към Неговото тайнство.
И още: понеже Ева, като простря ръка, подложи човешкото тяло на смърт и го изпълни с болести, затова Господ не допусна Мария да се приближи до Неговото тяло, но го запази за онази десница, която Го възведе отдясно на Отца, и за онази ръка, която след възнесението Го облече с всяко блаженство. Тоест Господ не позволи да се докосват до тялото Му, преди да възлезе на небесата и да се увенчае със слава при Отца.
Освен това, понеже Мария се усъмнила, като чула, че Той е възкръснал, и дошла, и Го видяла, и казала: „ако ти си Го взел“ (срв. Йоан 20:15), Той изрече това, за да ѝ покаже, че действително е възкръснал. „Към Отца Си възлизам“, и с тези думи утвърди не толкова забраната да се пристъпва към Него, колкото желанието да укрепи нейната вяра. Затова ѝ казва: не се приближавай до Мене, докле не възляза при Отца Си.
Ако ли възпрепятства да се докосне до Него поради съмнението ѝ във възкресението, то ето – Тома също се усъмни и все пак се докосна до Него. Но да кажем следното: както Той предсказа страданието Си преди да пострада и възкресението Си преди да възкръсне, така и тук желаеше да предизвести Своето възнесение. И тъй, като каза: „не се допирай до Мене“, новото известие за възхождането Му бе дадено в пълнота на Мария, защото добавя: „иди и кажи на братята Ми: възлизам при Отца Си и Отца вашия, и към Бога Си и Бога вашия“.
И все пак: Той благослови Клеопа и неговия спътник, яде с учениците и показа реброто Си на Тома – защо тогава забрани на Мария да се докосне до Него? Може би защото я предаде (в смисъл, повери я) на ученика, казвайки: „Жено, ето син ти“ (Йоан 19:26). И както първото знамение в Кана Галилейска не стана без нейно присъствие, така и начатъкът на гроба не остана без нея.
„Още не съм възлязъл при Отца Си.“ Изглежда, че с този отговор Той отхвърля погрешната мисъл на Мария. Той я научи, както и учениците, че ще възлезе на небето и че в края на времената ще дойде отново и ще даде обещаните дарове. Понеже Мария внезапно Го позна, мисълта ѝ се устреми към последното Му пришествие и тя си помисли, че вече е настъпило Царството небесно. Затова ѝ каза: „още не съм възлязъл при Отца Си“.
Освен това, понеже Христос, роден по чуден начин, е първороден от гроба, в който загиват родове и поколения, чрез това ни научи, че във възкресението нито бащите към децата ще се обръщат, нито децата към бащите, а всички към Единия – за да възлязат, ако се окажат достойни, по милост към Отца.
„Аз отивам при Моя Отец и при вашия Отец, към Моя Бог и вашия Бог.“ Ако разбираме това буквално, би излязло, че Отец е само на небесата, а не и на земята. Но ако кажеш, че Синът не е бил на небесата, ще отговоря, че и Отец не е ограничен до земята. Той казва: „отивам при Тебе, Отче Мой“ (срв. Йоан 17:11), а не „Боже Мой“, когато беседва с Него, за да покаже, че е от Него. Но когато изпраща вест към учениците Си и казва: „отивам“, тогава Го нарича „Бог Мой“, за да покаже Своето снизхождане, докато пребъдва между тях. И още казва: „не съм Сам, защото Отец Ми е с Мене“ (Йоан 16:32), и: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене… Аз и Отец едно сме“ (Йоан 14:11; Йоан 10:30).
Трябва да се забележи, че първо казва: „към Моя Отец“, а след това: „към вашия Отец“; и първо: „към Моя Бог“, а после: „към вашия Бог“. Ако беше употребил еднакви думи, би могло да се изтълкува погрешно.
И тъй, „Отец Мой и Отец ваш“ и „Бог Мой и Бог ваш“ се отнасят до Неговото човечество. За Своето тяло, а не за Словото Божие казва, че възлиза, както и когато казва: „към вашия Отец“, защото те са човеци. По същия начин към човешката Му природа се отнасят и думите: „Отче наш, Който си на небесата“ (срв. Мат. 6:9).
Казва ѝ Иисус: „Не се допирай до Мене.“
Мария се устремила да обгърне нозете на Иисуса Христа, както правела и преди; но Иисус Христос я възпира от такова отношение към Него, каквото е било по-рано, защото тялото Му вече е станало прославено и божествено.
„Защото още не съм възлязъл при Отца Си…“
Това Иисус Христос казва на Мария не по друга причина, както отбелязва св. Йоан Златоуст, освен за да разбере тя, че сега Той трябва да бъде почитан като по-висш и по-велик. Защото онзи, който възхожда при Бога Отца заедно с тялото Си, очевидно вече е отхвърлил тлението на плътта. Малко по-рано обаче тя и другата Мария бяха обхванали нозете на Иисуса Христа, както свидетелства евангелист Матей (Мат. 28:9), и Той не ги възпря, като им даде възможност чрез допира да се убедят, че не е призрак; а сега не допуска това, защото Мария вече е забравила онова видение и онова докосване и не е повярвала напълно.
„Иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и към Моя Бог и вашия Бог.“
Но Иисус Христос не е трябвало веднага да възлезе, а след четиридесет дни; защо тогава казва „възлизам“? Разбира се, за да възвиси още повече мислите на Мария, да утвърди, че сега Той е по-висш и по-божествен, и да я убеди, че оттук нататък трябва да се отнасят към Него с по-дълбоко благоговение. Освен това думата „възлизам“ означава тук „имам намерение да възляза“ и затова действието може да се отнася и към бъдещето.
Иисус Христос напомня на учениците това, което често им е говорил още преди да бъде предаден на смърт. „Братя“ Той нарича учениците, защото и Сам Той е човек и им е сроден по човечество. Но в различен смисъл нарича Бога Свой Отец и Отец на учениците: Свой – по природа, като единосъщен Нему; а на учениците – по творение и по промисъл, като на Негови творения и удостоени с Неговото попечение. Нарича Го също Бог и за Себе Си, и за учениците – като изобщо за хора.
Но защо Иисус Христос не казва направо „и към нашия Бог“, а прави това разграничение? Защото, макар да е човек и брат на учениците по човешка природа, Той несравнимо ги превъзхожда поради съединението Си с Божествената природа и поради Своята безгрешност.
Евангелистът вече не прибавя какво е сторила тази жена; ала това може да се заключи от онова, което тя е чула. Казва ѝ се: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“. В тези думи се показва, че Мария е искала да се допре до нозете на Онзи, Когото е познала. Но Учителят ѝ казва: „Не се допирай до Мене“. Това не е защото Господ, след Възкресението, е отхвърлял допира на жените – понеже за две от тях, дошли при гроба Му, е писано: „и те, като пристъпиха, обхванаха нозете Му и Му се поклониха“ (Мат. 28:9).
Но защо тя не трябва да се допира — това се разкрива от добавената причина: „защото още не съм възлязъл при Отца Си“. Защото Иисус възхожда към Отца в нашето сърце тогава, когато бива признат за равен на Отца. Който не вярва, че Той е равен на Отца, в неговото сърце Господ още не е възлязъл при Отца. Следователно истински се докосва до Иисуса онзи, който вярва, че Той е съвечен на Отца.
Защото в сърцето на Павел Иисус вече възхожда към Отца, когато същият Павел казва: „Той, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен на Бога“ (Фил. 2:6). Така и Йоан се е докоснал до нашия Изкупител с ръката на вярата, когато казва: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога“ (Йоан 1:1–2). И тъй, докосва се до Господа онзи, който вярва, че по вечността на Своето същество Той е равен на Отца.
Но може би у някого възниква тайният въпрос: как Синът може да бъде равен на Отца? В това дело, което човешкото естество не може да постигне от удивление, остава да знае, че това е истинно поради друго, не по-малко удивително. Защото има какво да отговори накратко: известно е, че Той е Този, Който сътвори Майката, в чието девствено утроба Сам бе сътворен по човечество. Какво, прочее, е чудното в това, че равен на Отца е Този, Който е преди Майката?
И по свидетелството на Павел знаем, че Христос е „Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:24). Следователно, който признава Сина за по-малък, той отнема от Отца, чиято Премъдрост прави неравна на Него. Защото кой силен човек би понесъл равнодушно, ако му кажат: „Макар да си велик, все пак твоята мъдрост е по-малка от тебе“?
И Сам Господ казва: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30). И отново казва: „Отец Ми е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28). А също е писано за Него, че „беше в покорство на тях“ (на Йосиф и Приснодева Мария) (Лука 2:51). Какво, прочее, е чудното, ако Той казва, че е по-малък от Отца на небесата по Своето човечество, по което на земята е бил в покорство дори на Своите родители?
Именно по това човечество Той сега казва на Мария: „иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отеци и при вашия Отец, и към Бога Си и Бога вашия“. Казвайки „Моя“ и „ваш“, защо не казва просто „наш“? Като говори разграничаващо, Той показва, че има един и същ Отец и Бог, но не по един и същ начин, както ние. „Възлизам при Отца Си“ — по природа; „и Отца вашия“ — по благодат. „Към Бога Си“ — защото Аз снизходих; „към Бога вашия“ — защото вие възхождате.
Понеже и Аз съм човек, Той е Бог за Мене; а понеже вие сте освободени от заблуждението – Той е Бог за вас. И тъй, за Мене Той е Отец и Бог по особен начин, защото Този, Когото преди вековете роди като Бог, в края на вековете направи в Мене човек. (Беседа 25)
В тези думи има нещо, което трябва да разгледаме, макар и накратко, но все пак с нужното внимание. Иисус, като ѝ отговорил по този начин, наставил във вярата жената, която Го познала и Го нарекла Учител; и този Градинар посял в сърцето ѝ, като в Своя градина, синапено зърно. Защото какво означава: „Не се допирай до Мене“? И сякаш разкривайки причината за тази забрана, Той прибавил: „защото още не съм възлязъл при Отца Си“. Какво означава това? Ако не може да се докосне до Него, когато стои на земята, как тогава хората ще се докоснат до Него, седящ на небесата?
Несъмнено обаче е, че преди да се възнесе, Той позволи на учениците да се докоснат до Него, като каза, както свидетелства евангелист Лука: „пипнете Ме и вижте; защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам“ (Лука 24:39). И когато каза на ученика Тома: „дай пръста си тук и виж ръцете Ми; дай ръката си и я тури в ребрата Ми“ (Йоан 20:27). Кой тогава би бил толкова неразумен, че да каже, че Той е искал учениците да се докоснат до Него, преди да възлезе при Отца, а не е искал жената да се докосне до Него преди възнесението? Да не допускаме никой да стига до такова безразсъдство.
Защото четем, че и жени след Възкресението Му и преди възнесението Му при Отца са се докосвали до Иисуса, между които била и самата Мария Магдалина. Понеже, както разказва Матей, Иисус ги срещнал и казал: „радвайте се!“; а те, като пристъпили, обхванали нозете Му и Му се поклонили (Мат. 28:9). Йоан премълчава това, но Матей го казва съвсем ясно.
Остава едно: в тези думи е скрита тайна; дали ще я открием или не ще можем да я достигнем – във всеки случай не бива ни най-малко да се съмняваме, че тя съществува. И така, това „не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“ е казано или защото тази жена е образ на Църквата от езичниците, която повярвала в Христа едва след възнесението Му при Отца; или защото Иисус пожелал да се вярва в Него именно по този начин, тоест духовно да се „докосваме“ до Него, разбирайки, че Той и Отец са едно. Защото Той възлиза при Отца сякаш във вътрешното чувство на онзи, който е достигнал до такова разбиране за Него, че Го изповядва равен на Отца. Иначе не се докосват до Него правилно, тоест не вярват в Него правилно.
А Мария, може би, вярвала по такъв начин, че не Го считала равен на Отца, и затова ѝ било забранено с думите: „не се допирай до Мене“. Тоест: „не вярвай в Мене така, както все още разбираш; нека чувството ти не се ограничава само до това, което станах заради тебе, без да се въздига до онова, чрез което ти получи битие“. Защото как иначе, ако не плътски, тя все още вярвала в Него – Този, Когото оплаквала като човек? „Защото още не съм възлязъл при Отца Си“, тоест там ще се докоснеш до Мене, когато повярваш в Мене като в Бога, равен на Отца.
„Иди при братята Ми и им кажи: Аз възлизам при Моя Отец и при вашия Отец“. Той не каза: „при нашия Отец“. Тоест в един смисъл трябва да се каже „Мой“, а в друг – „ваш“: по природа – „Мой“, по благодат – „ваш“. „Към Бога Мой и Бога ваш“. И тук не каза „към нашия Бог“. Следователно и тук е в един смисъл „Мой“, в друг „ваш“. „Към Бога Мой“, тоест „Комуто и Аз като човек съм подвластен“; „към Бога ваш“, тоест „между Когото и вас Аз съм Посредник“. (Тълкуваниие на Йоан)
Нека, с помощта на Самия Господ, да разгледаме какво означават тези Негови думи. Кога възлезе Той при Отца? Според свидетелството на Деянията на апостолите — в четиридесетия ден след Своето Възкресение, ден, който и ние ще празнуваме в Негово име; тогава възлезе при Отца. Тогава учениците, които Го бяха осезавали с ръце, Го изпратиха с поглед; тогава прозвуча и ангелският глас: „Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11).
Ако, прочее, тогава възлезе при Отца, какво ще кажем ние, братя? Как Мария, която не можеше да се допре до Него, когато стоеше на земята, би могла да се докосне до Него, седящ на небесата? Ако тук не можеше, то не още ли по-малко там? Какво, прочее, означават думите: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“?
Нима ще каже някой неразумен, че преди възнесението при Отца мъжете са могли да се допират до Него, а жените — не, и че това станало възможно едва след възнесението? Такава мисъл е нелепа, такова мнение е превратно. Какво, прочее, означават тези думи: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“? Ти, като Ме виждаш, Ме почиташ само като човек и още не познаваш Моето равенство с Отца; не се допирай до Мене като до прост човек, не Ме приемай с такава вяра, но познай в Мене Словото, равно на Отца. Ще възляза при Отца — и тогава се допирай. За тебе Аз възлизам тогава, когато ти Ме познаеш като равен на Отца. Докле Ме смяташ за по-малък, за тебе Аз още не съм възлязъл.
Нека чуе, прочее, Църквата, чийто образ носеше Мария — нека чуе това, което чу Мария. Всички ние да се допираме, когато вярваме. Вече Той възлезе при Отца и седи отдясно на Отца. Това изповядва днес цялата Църква, вярвайки в Онзи, Който възлезе на небесата и седи отдясно на Отца. Това чуват и кръщаваните и в това вярват още преди кръщението. Когато вярват, тогава Мария се докосва до Христос. Това разбиране не е напълно ясно, но е спасително: то е скрито за неверните, а за тълкуващия с вяра се открива.
Самият Господ Иисус Христос и там е, и с нас е; и с Отца е, и в нас пребъдва; нито от Него се отдалечава, нито нас оставя; и ни учи да се молим като Наставник, и заедно с Отца приема нашата молитва като Син.
Вероятно Мария се е втурнала към Христос обхваната от внезапна радост, за да улови нозете Му. Само така могат да се обяснят думите на Христос, отправени към нея: “Не се докосвай до Мен” (или по-скоро не се хващай за Мен, не Ме задържай; сравни значението на глагола ἅπτεσθαι с Мат. 8:15, 9:20; Лука 22:51).
„не се допирай до Мен”. Причината, поради която Христос забранява на Мария да прегръща нозете Му, е, че Той “още не се е възнесъл при Своя Отец”. С това Той дава на Мария да разбере, че все още не е дошло времето вярващите да възобновят личното си общение с Него и че това общение ще бъде възможно едва когато Той се върне в състоянието, в което е бил преди да дойде в света (срв. Иоан 6:62). А това е било необходимо, за да може да се изпълни Божията воля за спасението на цялото човечество. Мария, сякаш задържейки Христос в кръга на Неговите досегашни ученици, не позволявала границите на Христовото общение с човечеството да се разширят до пределите, които Той имал предвид, когато казал, че ще привлече всички към Себе Си (Иоан 12:32). Едва след възнесението на Христос всеки, който вярва в Него, може да се радва на общение с Него, без да пречи на никого (Иоан 3:15).
Отците на Църквата и православните екзегети не са единодушни в обяснението на тези думи на Христос към Мария Магдалена. Според тълкуването на свети Йоан Златоуст Христос казва на Мария, че сега тя трябва да се отнася към Него с по-голямо благоговение, “тъй като Той е станал много по-съвършен в плът”. По този начин, според Йоан Златоуст, прославянето на Христовото тяло вече е осъществено. Свети Кирил Александрийски обяснява забраната Христос Мария да се докосва до Него с това, че Мария, като все още не получила очистващата благодат на Светия Дух, не е трябвало да докосва пресвятото тяло на Господа. Следователно, и според мисълта на свети Кирил, тялото на Христос е станало свято или прославено още от момента на възкресението. Епископ Михаил Лузин намира тук указание, че Христос е бил “в същото тяло”. Архиепископ Инокентий се изказва още по-категорично в същия дух: “Това, че Мария помислила Господа за градинаря, показва, че славата на възкресението вече е била скрита под покрова на плътта, макар и тържествено преминала през портите на смъртта, но все още не издигната до пълната висота на небесното величие”.
„иди при братята Ми”. Мария не трябва да задържа Христос тук, на земята, а да отиде при Неговите братя – така Христос нарича учениците Си, за да покаже особената Си близост с тях (срв. израза “приятели” в Йоан 15:13 – 15) и да им каже, че сега възлиза (ἀναβαίνω – сегашно време) при Своя Отец и Бог, Който е същевременно техен Отец и Бог. Очевидно тук Христос не говори за възнесението, което щяло да се случи след четиридесет дни. Според евангелист Йоан Христос се е явил на Мария Магдалена в момента, в който току-що е излязъл от гробницата. Той е възкръснал, но прославянето ще последва веднага след това, и навярно Той се е явил на Мария, за да я изпрати при учениците с вестта, че предстояло прославянето на Христос, за което Той многократно им е говорил преди това като за най-важното събитие, което трябва да доведе до тяхното собствено прославяне (срв. Иоан. 16:7, 22). Под “възлизане” архиепископ Инокентий разбира тук “временното издигане до висшия свят”, където Христос щял да се яви с възкръсналото си тяло като победител на ада и смъртта. Като цяло на същото мнение е и Г. К. Властов, който казва, че процесът на прославяне на Христовото тяло все още се е извършвал във времето, когато Той е говорил на Мария. Но когато Господ се явил на учениците Си и им позволил да се докоснат до Него, прославянето вече било завършено (т. 2, с. 248).
Сред защитниците на противоположното мнение трябва да споменем Роман Левицки, който казва, че да се допусне, че тялото на Христос непосредствено след възкресението все още не е било напълно откъснато от условията на земното материално съществуване, означава да се допусне, че смъртта на Христос не е била пълна, действителна смърт и Неговото възкресение не е било премахване на жилото на самата смърт, решителна победа над нея, унищожаване на цялата ѝ плът (“Тело воскресшего Господа” в: Православный обозреватель, 1880, с. 632).
„при моя Бог и вашия Бог”. Сякаш за да покаже, че все още не е навлязъл в състоянието на божествена прослава, Христос тук нарича Отца Свой Бог: такъв израз Той не използва на друго място в останалите Си беседи в Йоан.
Христос говори отделно за Своето отношение към Бога и отделно за отношението на учениците към Бога. С това Той показва, че е Единородният Син Божий, Който е скрил Своята вечна слава в състоянието на въплъщение и идва отново, за да я получи като нещо, което Му е принадлежало от вечност – да я получи именно като Богочовек, за да може и слабата човешка природа да се прослави заедно с Него. Оттук названието на апостолите като “братя” на Христос придобива особен смисъл: с това Христос сякаш иска да каже, че чрез прославянето на Христос апостолите също ще дойдат някога при Отца и ще влязат в Христовата слава (срв. Иоан 3:2; Евр 6:20).
Псалтир – глава 21 – стих 23
Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 10
тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 29
защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 2 – стих 11
Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420)
Как е възможно в Евангелието според Йоан след Възкресението Христос да казва на Мария Магдалина: „не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“, а у Матей, напротив, се казва, че жените се хванали за нозете на Спасителя (Мат. 28:9)? Все пак не е едно и също да се докосваш до Неговите нозе след Възкресението и да не се докосваш.
Мария Магдалина е онази, от която Иисус Христос изгони седем беса (Марк 16:9), за да се умножи благодатта там, където се бе умножил грехът. И сега, когато тя помисли Господа за градинар, говореше с Него като с обикновен човек и търсеше Живия между мъртвите, тя с право чу от Господа: „не се допирай до Мене!“
Не си достойна да се докоснеш до Моите нозе — такъв е смисълът на тези думи; не си достойна да се поклониш като на Господ и да паднеш пред нозете Му, ако не вярваш във Възкресението Му. За тебе Аз още не съм възлязъл при Отца Си.
А другите жени, които се докосват до нозете на Иисуса Христа, Го изповядват като Господ и се удостояват да припаднат пред нозете Му, защото вярват, че Той е възлязъл при Отца.
Ако различните евангелия разказват, че една и съща жена ту се е докосвала до нозете Му, ту не се е докосвала, това лесно се разрешава така: най-напред тя е могла да получи укор като невярваща, а после вече не е била отхвърлена, когато е заменила заблуждението си с изповедание на вярата. (Писмо до Марцела)