Старозаветни изследвания

Религия и политика в духовността на Стария Завет

Евреинът среща Бога в историята и това само по себе си означава, че религията и политиката са били неразделни в духовния опит на човека от Стария Завет. Излизането от Египет, преминаването през пустинята, влизането в Ханаан и неговото завладяване са били за Израил събития с голямо религиозно и политическо значение. Впоследствие Бог, като Бог в историята, чрез библейския профетизъм стана основата за богословското обсъждане на темата „религия и политика“. Някой с основание би казал, че всички народи в областта на Месопотамия и Близкия изток не са предприемали важни политически действия без съгласието на отговорното за съответния случай божество. За Израил обаче този въпрос имал първостепенно значение. След завладяването на Ханаанската земя и след 150 години относително спокойствие, през IX в. пр. Хр. две
Към статията →

Мирогледни основи на литературата на Стария Завет

Литературата на Стария Завет изработва и развива съвършено особен тип идеология, принципно различен от митологичните системи на другите народи от онази епоха, а в някои отношения и противоположен на тях: това е „анти-мит“, който изгражда себе си във външните форми на мита. Ако всеки езически бог на Египет или Месопотамия, на Ханаан или Гърция има пъстро оцветена от народното въображение история за своя произход, за своите бракове, подвизи и страдания, то при библейския Бог Яхве няма нищо подобно и по самата същност на този образ не може да има. За Яхве няма какво да се разказва, освен това, че Той е сътворил света и човека – според хипотезата на Олбрайт самото име Яхве е съкращение на древна формула със значение „Онзи, Който прави да бъде всичко съществуващо“, а след това е влизал със Своите творения в
Към статията →

Адам и Ева: в началото

Как е бил сътворен светът? Преди да заговори за хората, Библията говори за Бога и за това как Той е сътворил света. Но Библията не е богословски трактат, който разсъждава върху свойствата на Бога. Такива трактати ще бъдат написани по-късно. Библията е преди всичко Свещена история. Свойствата на Бога и на сътворения от Него свят се разкриват най-вече в разказа за творението. Днес този разказ често се разглежда от гледна точка на естествените науки. Но би било нелепо да се търсят в тези редове потвърждения или опровержения на научни хипотези. Библията говори за нещо съвсем друго, а естественонаучните представи на нейните земни автори естествено са съответствали на тяхното време. Никъде например няма да намерим указание, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето. Но за сметка на това в Библията без труд ще
Към статията →

Институцията на свещенството в Свещ. Писание

В първата глава на класическото си изследване, озаглавено „Принципи и характер на християнското богослужение“, проф. Панайотис Трембелас оправдава по следния начин пространното си изложение върху юдейското богослужение: „След като е засвидетелствано, че апостолите и християните в Йерусалим са участвали в богослужението в Храма, естествено е било богослужението на Израил да стане основен фактор за въздействие върху новото богослужение и да се превърне в утроба, в която то се е заченало и е приело първите си форми.“[1] И все пак – както в 70-те страници на тази глава, така и в общо 242-те страници на цялото изследване – той не посвещава нито един параграф, нито дори кратко споменаване на въпроса за юдейското свещенство. Въпреки изненадата, която предизвиква това наблюдение, трябва да се признае, че професорът
Към статията →

Сътворяването на човека

Тълкувание на Бит. 1:26–28; Бит. 2:4–7; Бит. 2:21–24 1. Човекът е сътворен „по образ Божи“. Човекът е творение на Бога, но е най-висшето от всички останали творения. Това се подчертава в Стария Завет, първо, чрез факта, че човекът е сътворен последен – като венец на цялото творение; и второ, чрез това, че е сътворен по по-висш начин. За другите същества Бог „каза и станаха“ (Пс. 32:9), но за човека Бог, обръщайки се към другите две Лица на Божеството, Сина и Светия Дух, казва: „да сътворим“. И нещо повече, човекът е сътворен по Божи образ. „И рече Бог: ‘Да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие’“ (Бит. 1:26). В това е достойнството на човека, което го прави най-висшето творение: че е образ Божи; че е сътворен с възможността да се обожи, да участва в блаженството на Бога. Всички същества, включително и човекът, са произлезли
Към статията →

Зъб за зъб

Наказания, глоби, строго спазване на сурови закони – нима може Бог на Любовта да изисква такова нещо от човека? А именно такъв изглежда на много наши съвременници Старият Завет, който повелява: „око за око и зъб за зъб“. Наследниците на Маркион „Лично аз минах през всички етапи на колебания и съмнения и една нощ (в 7-ми клас), буквално за една нощ, стигнах до окончателното и безвъзвратно решение: отхвърлям звероподобната психология на Стария Завет, но напълно приемам християнството и Православието. Сякаш планина падна от раменете ми! С това живях и с това ще завърша дните на живота си.“ Така за своя религиозен избор пише човек, в когото трудно може да се заподозре мекушавост или пацифизъм – генерал А. И. Деникин. Той е преминал през няколко войни, включително Гражданската, бил е диктатор на огромна територия,
Към статията →

Кожените дрехи на Адам и Ева

Падението на първосъздадените хора е разтърсващо събитие в техния живот, но и в живота на всички техни потомци, и определя живота на всички хора. С това падение човекът се отдалечи от Бога, Който е източникът на живота, и така настъпи смъртта – първо духовната, а след това и телесната. Адам преди и след падението Светите отци, изхождайки от своя духовен опит, са тълкували как е живял Адам преди падението в рая и какво е станало след него. Тоест, въз основа на живота на обожението, който те самите живеели, те описвали живота на първосъздадените хора в рая, но също и трагичността на живота след падението. (more…)
Към статията →

Единството на Стария и Новия Завет като предпоставка за православното тълкуване на Библията

Традиционното и съвременно тълкуване в диалог В своята многовековна история както юдейската синагога, така и християнската Църква са възприели множество методи за приближаване към Свещеното Писание. Всяка епоха е имала свои собствени тълкувателни подходи, винаги с една и съща цел – по-пълно разбиране на Божието слово. Развитието на науките в по-ново време – резултат от ентусиазма и оптимизма, които Просвещението вдъхна на човечеството, допринесе за оформянето на нови методи за тълкуване на Библията, така че с течение на времето тълкувателното изследване се превърна в самостоятелна научна дисциплина, особено с развитието през ХХ век на т.нар. историко-критичен метод за тълкуване на Писанието. (more…)
Към статията →

Единствено и множествено число за Света Троица в Свещеното Писание

Още в Стария Завет Бог е дал предвкусване на Неговата троичност Според нас, православните, но и според римокатолиците и почти всички протестанти, Бог е три Лица: Отец, Който е нероден, Синът, Който се ражда непосредствено от Отца, и Светият Дух, Който непосредствено изхожда от Отца. Пример, за да добием някаква представа за тайната, е слънцето. И то е три неща: дискът, светлината, която се ражда непосредствено от диска, и топлината, която непосредствено изхожда от диска. Слънце е дискът, слънце е светлината, слънце е топлината, но не са три слънца, а едно слънце. Така и Бог е Отец, Бог е Синът, Бог е и Светият Дух, но не са три Бога, а един Бог. Защото и трите лица имат една и съща същност – Божеството. (more…)
Към статията →

Отговори на обвиненията срещу Стария Завет

Благодаря за честта да говоря на този богословски семинар на енорията „Св. Параскева“ в Холаргос, чиято обща тема е Старият Завет. Темата, която ме помолиха да развия, е „Отговори на обвиненията срещу Стария Завет“. Съжалявам обаче, че поради ограничения времеви прозорец, предвиден в програмата, няма да мога да разгърна тази важна тема така, както бих желал, и затова ще се огранича до най-съществените ѝ точки. В нашето време, възлюбени мои, наред с всички други неща, се върши и този голям грях, който представлява предателство на вярата: Старият Завет се презира и хули. Този грях е голям, защото Старият Завет е първото божествено Откровение. Следователно неговото презиране е голям грях – дори по-голям от ерес, защото, ако погрешното тълкуване на един единствен пасаж от Св. Писание и извеждането на погрешно
Към статията →