Псалтир – глава 88

1.
Учение на Етама Езрахита.
2.
Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3.
Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4.
"Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5.
ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол."
6.
И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7.
Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8.
Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9.
Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
10.
Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
11.
Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си.
12.
Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13.
Север и юг Ти си създал; Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14.
Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15.
Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16.
Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17.
за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18.
защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19.
От Господа е нашият щит и от Светия Израилев - нашият цар.
20.
Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: "Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21.
Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22.
Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23.
Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24.
Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25.
И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26.
И ще туря над морето ръката му, и над реките - десницата му.
27.
Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28.
И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29.
навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30.
И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, - като дните на небето.
31.
Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
32.
ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33.
ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари - тяхната неправда;
34.
но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35.
Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
36.
Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида?
37.
Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38.
навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата."
39.
Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40.
пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
41.
разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42.
Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
43.
Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44.
Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45.
отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46.
съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47.
Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48.
Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49.
Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50.
Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51.
Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52.
спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53.
Благословен Господ навеки! Амин, амин.