Онзи, който получи пет таланта, се погрижи за тях и ги удвои; също и този, който получи два, спечели още два. Но онзи, който получи един, изкопа земята и скри парите на своя Господар. И след дълго време Господарят на тези слуги дойде, за да оцени тяхната работа.
Желаейки да ни разкрие неочакваността на Неговото Второ Пришествие, нашият Господ и Спасител Иисус Христос ни наставлява с тази премъдра притча; и след като първо каза: “Бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Синът Човечески,” веднага добави и тези думи: “Както един човек, който се отдалечава от дома си, така и Господ, когато напуснал този свят телесно за небесата, извикал слугите Си и им възложил небесните и свещени тайнства.”
Слугите са Божиите апостоли и всичките им наследници, водачите в тайнствата на Църквата, тоест архиереи, свещеници и дякони, на които е възложена служението на словото. Те получиха и духовни дарове, някои по-големи, други по-малки, защото даровете се разделят и различават помежду си. Но самият Бог, Светият Дух, е Този, който действа във всички и ги укрепва: “на един се дава слово на мъдрост чрез Духа”, както е написано в Писанието, “на друг пък слово на знание чрез същия Дух, на друг пък вяра чрез същия Дух, на друг пък изцелителни дарби чрез същия Дух, на друг пък действия на сили…”, а на други – други дарове. “Всичко това се върши от един и същ Дух, Който разпределя на всеки поотделно, както желае.” (1 Кор. 12:9-11)
Отново в това послание Божият апостол казва: “Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове. И от вас Бог постави в Църквата: първо апостоли, второ пророци, трето учители, след това такива, които имат чудотворни сили и дарби за лекуване, след това застъпници, управници и такива, които говорят разни езици.” (1 Кор. 12:28).Така че не всички са апостоли или имат сили, и не всички имат дарбата да лекуват или да говорят на езици и да тълкуват, но всеки според силата си получава дар, т.е. според мярката на вярата и очистването си. Защото в зависимост от напредъка, който човек прави в живота си по Евангелието, той получава от Бога дар и благодат. Ако дадем малко, ще получим малка благодат; ако обаче положим големи усилия, ще получим и голяма благодат.
Онзи, който получи пет таланта, не показа леност, нито пък безхаберие за тях, а веднага се захвана като благодарен слуга и иконом старателно да удвои дарбата. Защото, който има слово или богатство или друго умение и сила и не гледа [да я употребява] само за себе си, но се старае да помогне и на ближния си, той удвоява дарбата, която е получил от Бога, като благодарен.
Неблагодарният и безполезният, който зарови таланта си, е този, който се грижи само за себе си и не се интересува от спасението на другите; затова той е осъден справедливо, защото скри благодатта, която получи от Господа.
По същия начин, когато някой е умен и способен човек и знае много, но не се отдава на неща, които касаят душата, а се занимава с временни грижи и хитрости, той също е осъден, защото не е използвал своята интелигентност и напредък за божествени и полезни дела, а за безполезни и земни.
След дълго време идва Господ, който е дал парите или словата Си, защото “сребро, изпитано с огън” (Пс. 12:6) са думите на Бога, или всяко благодатно дарование може да се нарече “пари”, защото осветлява онзи, който ги има и го прославя. “И поиска сметка” Господ, тоест, изпитва тези, които получиха таланти и иска те да Му върнат не само главницата, но и печалбата. Затова всеки, който получи дар, е длъжен пред Бога да се опита да го удвои колкото може по-бързо, т.е. да помогне и на ближния си. Защото който учи брат си или му прави друга добродетел, нека знае, че повече помага на себе си, защото удвоява печалбата си и получава от Господаря голямо възнаграждение.
Тези, които положиха усилия да разработят това, което получиха, са похвалени от Господа като добри и полезни слуги и са еднакво приети – както онзи, който получи два, така и онзи, който получи пет таланта. Те получиха еднакво признание, като и двамата чуха същите думи от Господа, а именно: “Добри и верни рабе! В малко беше верен, над много ще те поставя; влез в радостта на твоя Господар.” Добър тук означава онзи, който има любящо сърце, свободно от завист, и предава добротата си на своя ближен.
И понеже в малкото се показаха като верни и добри слуги, те ще наследят много от Бога в Неговото Царство, което надминава всяко въображение, защото въпреки че тук са достойни за дарове, те не са нищо в сравнение с бъдещите блага, които ще наследят в Рая.
Радостта на Господаря е вечната и непреходна радост, която Бог има, радвайки се в Своите дела, според пророка: “Господ се весели за Своите дела.” (Пс. 193:31) Такава радост и веселие получават светиите, радвайки се “в Своите дела”, докато грешниците, напротив, страдат от своите дела и напразно се каят. А светиите, които имат богатството на Господа, се радват с Него и ликуват: и онзи, който получи два, заслужава същата чест и блага като онзи, който получи пет таланта; защото когато някой добре се е грижил за малката благодат, която е получил, той получава същата чест, както онзи, който е постигнал много, понеже всеки от тях е удвоил дарбата, която е получил. Те имат същата чест, защото са положили еднакво усилие. Или да го кажем по друг начин: те са похвалени по еднакъв начин и са поставени на едно място, но всеки получава възнаграждението си според придобивката, която е направил.
Така че добрите и благодарни слуги заслужават такава радост и почит, а злият и ленивият получава наказание, каквото му подхожда, според неговото оправдание и лукавство. Тъй като нарече господаря си жесток, затова бе осъден по-строго и безпощадно; защото, ако знаеше, че неговият Господар е строг и взема чуждите неща, трябваше и ти, неразумни човече, да умножиш това, което си получил и да направиш ученици, за да вземе Господарят от тях това, което Му дължиш.
„Банкери“ нарече учениците, защото те имат способността да изпитват словото и да отхвърлят онова, което не е истинско; от тях изисква печалба, т.е. проявата на дела. Защото когато ученикът приема словото от Учителя, и самият той се облагодетелства, предава цялата сметка (τὸν λόγο ὁλόκληρο , непреводима игра на думи в гръцкия език: „καὶ συναιρεῖ λόγον“ е преведено на български като „поиска сметка“, но буквално „поиска слово), като дори трудът за доброто се счита за печалба.
От лукавия обаче слуга дарбата се отнема, защото който е получил дарба, за да облагодетелства другите, но не я използва за тяхната полза, а търси само да служи на себе си, губи и онова, което е получил.
А на този, който се труди да увеличи дарбата, Господ дава още повече благодат; защото на този, който се труди, благодатта ще се умножи, а от този, който не се труди, ще се отнеме дори и малката дарба, която сякаш има, защото я е затъмнил със своята леност и небрежност.