ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.
ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.
Как сътворените от Бога демони могат да бъдат зли? Та нали самото Благо е Този, Който въвежда в битие и стои в основата на всяко благо. Макар, ще каже някой, те да се наричат зли, това не е доколкото съществуват, защото те произлизат от Благо и са получили блага същност, а доколкото не съществуват, оказали се, според Писанията, неспособни да запазят своето достойнство.
За Божиите имена
Юда нарича „вериги“ загубата на почестта, в която ангелите са пребивавали по-рано, и стремежа към ненадеждни неща, който ги е пленил и ги е лишил от желанието да се обърнат.
Бележки за съборните послания
А онези, които, получили честта на ангелско достойнство, поради небрежност не останаха в първоначалното си състояние, а отхвърлиха дадения им по благост небесен начин на живот, Бог е запазил за наказание до Съда, тоест до осъждането в онзи велик ден. Защото това означава думата „запази“. Затова и Господ казва: „идете в огъня, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Като пример за това, че ще ги обгърне неугасимият огън, се дават и жителите на Содом.
С израза „друга плът“ се има предвид мъжкото естество, което не е създадено за такова съвокупление, което води до раждане. Защото към такова съвкупление е способна женската плът, според думите на прародителя: „кост от костите ми и плът от плътта ми“ (Бит. 2:23); а мъжката плът, както казах, е чужда на такова съвкупление. И дори женската плът, според закона, самоза един е своя и собствена плът, а тази, която се смесва с мнозина, е вече „чужда“ и по осквернение малко се отличава от мъжката.
Тълкувание на посланието от Юда
Вторият пример е съдът над падналите ангели, които, според Юда (1:6) и апостол Петър (2 Петр. 2:4), не съхранили своето първоначално достойнство (ἀρχήν), отхвърлили предназначението, дадено им от Бога при сътворението, и напуснали своето обиталище (οἰκητήριον) – т.е. небето. По думите на блаж. Теофилакт, те не останали верни на ангелското си звание и Божията благост, и затова сега Бог ги държи оковани в тъмнина до деня на Съда. Това не бива да се тълкува, както предполагат някои западни коментатори, като намек за съвкупление между ангели и човешки дъщери (Бит. 6:2), познато от апокрифни книги като Енох.
Книга на Иова – глава 4 – стих 18
Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 44
Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 4
Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд,
Св. Максим Изповедник (ок. 580 – 662)
Въпрос: Какво е „началото“ на ангелите, които не го опазиха (μὴ τηρήσαντας τὴν ἑαυτῶν ἀρχήν), и какво е „жилището“, което те напуснаха? Какви са „вечните вериги“ и какво е „мракът“, под който са пазени? Какво ще претърпят те на съда в онзи велик ден?
Отговор: Точното разбиране на това ще бъде запазено само за онези, които са равни на апостолите по разбиране, които са били непосредствено научени от Божието Слово на нелъжливо познание за съществуващото и постигане на благия и праведен път на премъдрия Промисъл за съществуващото, понеже в ума си те нямат никаква преграда, стояща между тях и Словото.
А що се отнася до мен, низшия и имащия много пречки за дохождането при мен на Словото, струва ми се, че „началото“ на ангелите, които не го опазиха, е логосът, по който те са били сътворени; или дадената им по благодат естествена власт за обожение; или още чинът на тяхното стоене, според достойнството на благодатта.
А „жилището“ им е или небето, или мъдростта, постижима според природното свойство на промислителните блага, за обитаване в която те са били създадени – понеже понякога Писанието нарича и мъдростта „дом“ (Притч. 9:1); – или пък грижата на пренепорочното Божество, пазещо дадените им по природа и придобити блага, които те са изгубили, след като са се разбунтували.
А „вечните вериги“ са съвършеното и постоянно неподвижното стоене далеч от доброто, извършвано доброволно – поради което те по никакъв начин и никога не се наслаждават на божествения покой; или още – това е промислителната сила на Бога, която възпира тяхното беснуване против нас заради нашето спасение и не допуска тяхната злоба да ни залага примки.
А „мракът“ е съвършеното и всеобхватно неведение на Божествената благодат, с което те по свое произволение са се пропили и с което са се лишили от блажения и всесветъл дар на чистата светлина, разпилявайки дадената им по природа умна сила към не-съществуващото.
А какво ще претърпят те в страшния ден на съда, знае единствено Праведният Съдия (2 Тим. 4:8), Който определя за всеки според достойнството му праведно въздаяние, определяйки съразмерната на злото форма на осъждане и праведно постановяващ на безкрайни векове подобаващата присъда чрез Своите благи заповеди.
Въпроси и отговори към Таласий