Божествената природа има хляба на живота, за който се казва: „Аз съм хлябът на живота“, както и живата вода, и виното, което истински весели сърцето на човека, и елея на радостта, и изобилната и многообразна храна — небесна и духовна, и небесните одежди на светлината, които идват от Божия Дух. В това е вечният живот на душата. Горко на тялото, когато стои само в своята природа, защото се разрушава и умира. И горко на душата, когато стои само в своята...
Божествената природа има хляба на живота, за който се казва: „Аз съм хлябът на живота“, както и живата вода, и виното, което истински весели сърцето на човека, и елея на радостта, и изобилната и многообразна храна — небесна и духовна, и небесните одежди на светлината, които идват от Божия Дух. В това е вечният живот на душата.
Горко на тялото, когато стои само в своята природа, защото се разрушава и умира. И горко на душата, когато стои само в своята природа и се уповава единствено на собствените си дела, без да има общение с Божествения Дух, защото умира, недостойна за вечния живот на Божеството.
Както при болните, ако тялото не може да приеме храна или питие, човекът е изгубен и всички истински приятели, роднини и близки плачат за него, така и Бог, и светите ангели плачат за душите, които не се хранят с небесната храна на Неговия Дух и не живеят в нетление.
Това обаче не са просто думи, изречени напразно, а духовно дело на живота, дело на истината, осъществяващо се в достойната и вярна душа.
Проф. А. П. Лопухин