Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
При Лука блажени се наричат просто гладуващите (Лука 6:21). Тук Матей също нарича блажени тези, които доброволно се отказват от плътските наслади заради влечение към прекрасното. И така, нека се вслушаме по равно и в двамата. Пожелалият Божията правда е придобил истинския предмет на желанието, влечението към което Матей изразил не само чрез образа на глада. Тъй като желанието да придобиеш праведност само отчасти е подобно на насищането с храна. Защото такова придобиване би било частично. Затова Матей сравнил това благо и с питие, така че чрез състоянието на жажда да покаже по-горещо и неутолимо влечение. Такъв човек, е казано, ще се насити. А насищането не избавя от влечението към храна, но още повече го усилва.
Да гладуваш и да жадуваш означава да желаеш Божията правда. Така че хората или да вършат Божията правда, или да внимават в нея, но да внимават или вършат правдата Божия не по принуда, а със сърдечен стремеж. Защото доброто, което хората вършат не от любов към самото добро, остава пред Бога без награда. Затова при евангелист Йоан Господ не всички призовава да пият, а само жадните, казвайки: “Който е жаден, да дойде при Мен и да пие” (Йоан 7:37). Аз мисля, че не без смисъл Той нарича правдата гладуване и жадуване. Така, гладува за правда този, който желае обръщане според Божията правда, което е свойствено на праведното сърце. А жадува правда този, който страстно желае познаването на Бога, което може да получи, като изучава Писанието, което е присъщо на учения мъж. Защото те ще се наситят. А именно – чрез щедростта на Божието въздаяние. Защото Божиите награди ще надхвърлят и най-ненаситните желания на светиите.
И погледни с каква сила Той е изразил Своята заповед! Не е казал: “Блажени държащите се за правдата”, а “блажени гладуващите и жадуващите за правда”, така че ние не някак си, а с цялата си страст да се стремим към нея. Защото доколкото това е особено присъщо на любостяжанието и ние не толкова се стремим към храна и ядене, колкото към придобиване и стяжание, то и Христос заповядал да обръщаме тази страст към нелюбостяжание.
Ако трябва да дадем някое смело тълкувание, то ми се струва, че Господ чрез словото за добродетелта и правдата предложил като храна на слушащите Самия Себе Си, Който стана за нас премъдрост от Бога, праведност и освещение, и изкупление (1 Кор. 1:30), а също и хляб, слязъл от небесата (Иоан 6:50), и жива вода (Иоан 4:10 – 11). Като изповядва жаждата си за тази вода, великият Давид казва в един от своите псалми: “Душата ми жадува за Бога живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!” (Пс. 41:3). Ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам” (Пс. 16:15). Ето това е, което (поне по мое съждение) истинската добродетел и непримесеното с нещо по-лошо благо, тоест Самият Бог – покриващата небето добродетел, както ни казва Авакум. (срв. Ав. 3:3)
Фрагменти
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Срв. Лука 6:21, където е казано само „които гладувате“.
Тези думи сами по себе си не са трудни за тълкуване. Единствено думата “правда” е донякъде трудна за тълкуване. Каква истина? Бихме могли да кажем, че под правда се разбира истина, но тогава гръцкият текст би бил ἀλήθεια, а не δικαιοσύνη. Тази последна дума има много значения. На въпросното място тя най-вероятно означава Божията правда, живот в хармония с дадените от Бога закони и заповеди. Що се отнася до образа, възприет от Христос, той не е необичаен в Писанието (вж. Пс. 41:3 и сл.; Пс. 62:2; Ис. 55:1-3; Ам. 8:11-14). Христовите последователи трябва да търсят праведност пред Бога със същата сила, както гладният търси хляб или жадният – вода.