Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 2

1.
Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично,
2.
за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,
3.
в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието.
4.
А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи;
5.
защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа.
6.
Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,
7.
вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.
8.
Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;
9.
понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството,
10.
и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт;
11.
в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово,
12.
като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.
13.
И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове;
14.
а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;
15.
като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.
16.
И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота:
17.
това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.
18.
Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум
19.
и не се придържа о Главата - Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога.
20.
И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:
21.
"не се докосвай, не вкусвай, не пипай"
22.
(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), - според човешки заповеди и учения?
23.
Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.