Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 22

Тази библейска подробност изглежда на мнозина съблазнителна. Затова едни – рационалистите, считат целия разказ за сътворението на първата жена за мит, а други – включително някои от светите отци и учителите на Църквата, го тълкуват алегорично. Но според нас самият характер на библейското повествование, който с такава прецизност отбелязва всяка подробност, изключва възможността за алегория в този случай.

Що се отнася до възраженията, основаващи се на уж очевидната невероятност или неестественост на самия процес, то те са неуместни – най-малкото – когато става дума не за обикновено явление, а за чудо, за свръхестествено събитие. Началото на човечеството е било извънредна епоха, неповторима в своята природа и в проявлението на Божието действие.

Духовният смисъл на това повествование се разкрива в няколко места от Свещеното Писание (напр. 1 Тим. 2:11–13; Еф. 5:25–26) – а именно: фактът на единството на природата на мъжа и жената, и чрез това – на цялото човечество; основанието на тяхното взаимно влечение и характерът на техните дължими взаимоотношения.

При сътворението на прамайката Ева Бог взе одушевената страна на Адам и я завърши като жена. Затова не вдъхна в нея дихание на живот, както направи с Адам, а частта, която взе от неговата плът, завърши в тяло на жена. Начатъкът на духа, който тя получи заедно с одушевената плът, Бог усъвършенства като жива душа, създавайки с двете заедно друг човек.

По същия начин Творецът и Създател Бог взе от Света Мария одушевена плът като квас, малка наченка от нашата природа – т.е. от душата и тялото заедно – и я съедини със Своята непостижима и необятна Божественост. По-точно, Той съедини цялата ипостас на Своята Божественост с нашата природа, съединявайки ги, без да ги смеси, и направи тази плът свят храм. Така Творецът на Адам стана непроменимо и неизменно съвършен Човек.

Както Бог създаде жената от реброто на Адам, така, заемайки плът от дъщерята на Адам – приснодевата и Богородица Мария, Той я прие без семе и се роди по същия начин, както беше сътворен първият човек. Така, както Адам чрез грехопадението стана начатък на нашето раждане в тлението и смъртта, така и Христос, нашият Бог, с изпълнението на всяка правда стана начало на нашето възраждане в нетлението и безсмъртието.

Нравствени слова, слово 1