От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 47

Когато се обръщам към Новия Завет, където нашият Господ Иисус Христос не освобождава от наказание дори извършеното по неведение, а срещу извършеното съзнателно изказва още по-строга заплаха, като казва: „А онзи раб, който знаеше волята на господаря си и не беше готов, и не постъпваше според волята му, ще бъде бит много; а който не знаеше и извърши достойно за наказание, ще бъде бит по-малко“ (Лука 12:47–48); когато намирам такива присъди от Самия Единороден Син Божий и негодуванието на светите апостоли срещу съгрешаващите, виждайки толкова страшни и големи бедствия за съгрешилите дори в нещо малко – не по-малки от описаните в Стария Завет, а по-скоро още по-големи – тогава разбирам цялата строгост на съда. „Защото комуто много е дадено, от него много ще се изисква“. (За Божия съд)

Време е да разберем и изповядаме, че това толкова разрушително опустошение на сегашните бедствия, което разори голяма част от нашето стадо и все още го разорява, е дошло поради нашите грехове – защото не следваме пътя Господен и не изпълняваме небесните заповеди, дадени ни за спасение.

Нашият Господ изпълни волята на Отца, а ние не изпълняваме Божията воля, като се грижим за наследства и печалби, служим на гордостта, предаваме се на завист и раздори, пренебрегваме простотата и вярата, отказваме се от света само на думи, а не на дело, угаждаме само на себе си и ставаме неприятни за всички.

Затова биваме наказвани, както заслужаваме, както е писано: „А онзи раб, който знаеше волята на господаря си… и не постъпваше според волята му, ще бъде бит много“ (Лука 12:47). И какви ли наказания не заслужаваме, щом дори изповедниците, които трябва да бъдат пример за добродетелен живот, не спазват дисциплината?