От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 34

„Този лежи за падение и за въздигане на мнозина в Израил“ (Лука 2:34): за падение на невярващите юдеи и за въздигане на повярвалите езичници.

„Ето, Този лежи за падение и за въздигане на мнозина в Израил и за предмет на противоречие“ (σημεῖον ἀντιλεγόμενον).

Евангелистът нарича Кръста „знак (предмет) на противоречие“. Защото именно пред този кръст мнозина невярващи изрекоха думи на отхвърляне, подигравайки се със словата и делата на Господа: удряха Го с тръст, даваха Му да пие оцет, поднасяха жлъчка, слагаха Му трънен венец, прободоха реброто Му с копие, нанасяха удари с ръце и Го замерваха с хули: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси“ (Мат. 27:42).

За Сретение Господне

“И благослови ги”, т.е. родителите. Самото благословение трябва да се разбира като молитвено благопожелание за милости от Бога.

“и рече на Мария, майка Му”. Евангелист Лука не казва, че Симеон “духом” е прозрял необикновеното, безмъжно зачатие на Христос от Мария. По-вероятно е да се предположи, че Симеон се обръща само към Мария като по-заинтересована от съдбата на нейния Син, тъй като майката по-болезнено усеща нещастията, сполетяващи детето ѝ.

“ето”. Ето, виждам, както че казва Симеон.

“лежи”, т.е. това е Неговото предназначение.

“за падане”. Симеон, в съгласие с пророк Исайя (Ис. 8:14; срв. Мат. 21:42, 44), тук има предвид онзи съд (Йоан 3:19 и т.н.), който трябва да бъде извършен над хората в резултат на появата и дейността на Месията. Мнозина, според Божественото решение, трябва да се съблазнят заради Месията и да изпаднат чрез неверие в ожесточение и гибел, но много други ще се изправят чрез вяра в Него към нов и по-добър живот. Всичко това ще се осъществи в Израил, т.е. Симеон засега има предвид само дейността на Самия Христос, която се проявила в проповядване на Евангелието само на народа на Израил (пребиваването и проповедта в Самария, описана в Йоан 4, е изключение).

“предмет на противоречие”. По-точно: “знамение, за което ще има много спорове” (εἰς σημεῖον ἀντιλεγόμενον). Появата на Христос, макар сама по себе си несъмнено да е чудотворно знамение или знак за изпълнението на Божествените обещания, все пак среща силни противодействия от страна на света (срв. Рим. 10:21), които завършват с разпъването на Христос (Евр. 12:3).