Владиката Христос, Единородният Син Божи, по Своя собствена воля, без да бъде заставен от някого, възлезе на Кръста и, разпрострял ръце, възстанови правдата за цялото творение. Така, чрез страданието, на което подложи тялото Си, победи всички невидими и зли сили. Той пожела да вкуси с пречистата Си плът тридневна смърт заради цялата природа, за да дари чрез нея на умъртвеното човешко естество безсмъртие. И наистина, след като наведе светата Си глава, Той заповяда на смъртта – като на слуга – да се приближи към плътта Му.
Смъртта незабавно дойде като слуга, подчинявайки се на господската заповед, и задържа тялото, което ѝ бе разрешено да вземе. А когато това тяло, страшно за Херувимите и ужасно за Серафимите, бе задържано от смъртта, по волята на Владиката на това тяло, душата на Спасителя се спусна, за да благовести на душите тяхното избавление.
А Божеството Му пребиваваше както в тялото, така и в душата, защото по никакъв начин и на никакво място не се е разделила Божествената природа от човешката след тяхното съединение. Тя пребиваваше и на небесата, и присъстваше в гроба, без да бъде изобщо засегната, запазвайки нетленно облеклото Си (т.е. човешката природа).
След това страшно домостроителство, се яви един благороден и богат човек, Йосиф, произхождащ от Ариматея, който беше станал ученик на Разпнатия. И като искаше да отдаде на своя Учител последната почит след смъртта Му, се представи пред Пилат и го помоли с думите:
„Молбата ми е за един мъртвец, оклеветен от враговете и в часа на страданието изоставен от приятелите. Моля за един мъртвец, който не придоби ни злато, ни сребро, ни войници, нито съюзници, нито телохранители – освен една бедна майка, която се обогати чрез раждането Му. Застъпвам се за един мъртвец, който умря по собствена воля. Защото, ако не беше пожелал, не би умрял. Нека слезе тогава от Кръста Този, Който никого с нищо не е онеправдал, а напротив – на безброй хора е сторил добрини.
Подари ми един дар, по-добър от който нямаш. Подари ми дар, който ще направи щастлив този, който го приеме. Подари ми този животворящ мъртвец, и аз, като Го приема, ще Го положа в земята. Подари ми това тройно блажено тяло, чиято смърт оплакваше цялото творение. Подари ми тялото, от което се разпукаха скалите, изразявайки със своя разлом скръбта си. Да целуна раните на светите ръце, чрез които се изцелиха раните на нашата душа. Да се допра до онази пречиста страна, от която изтече тайнствена кръв и водата на новото раждане.
Нека тези ръце положат в гроба Онзи, Който ще разкъса пелените на смъртта. Нека тези грешни пръсти погребат Онзи, Който вършеше и поучаваше всяка правда. Да докосна безгрешната плът, блажен е този, който я докосва с вяра. Да отведа в гроба Онзи, Който ще отвори гробовете на мъртвите. Да даря на отишлите си от живота Извора на Възкресението. Да запаля и за онези, които държи адът, светилника на Възкресението“.
Това говореше Йосиф с благоговение, и Пилат послуша с благосклонност, понеже Божествената сила на Мъртвия, Когото Йосиф просеше, действаше по Божествен начин върху онези, които имаха власт по този въпрос, и така смекчи душата на Пилат, за да се подчини. И веднага застъпникът стана погребвач. Защото, като получи тялото, което желаеше, Го прегръщаше и целуваше, докосвайки със своите устни светите Му членове, с мисълта: „Ако жената, страдаща от кръвотечение, като с вяра докосна дрехата Му, пресуши извора на кръвта си – аз, който докосвам самото Божествено Тяло, няма ли да получа дарове?“
След това, като обви Чистия Бисер в чисто платно, Го положи в своя нов гроб. И като постави камък на входа на гроба, цял в сълзи се върна, често обръщайки се към гроба и оплаквайки загубата на своя Учител.
Но на благочестието на Йосиф се противопостави безчестието на юдеите. Защото отново богоборците се събраха в съботния ден и се явиха пред Пилат, казвайки: „Господарю, спомнихме си, че онзи измамник, още докато беше жив, каза: След три дни ще възкръсна. Затова заповядай да бъде заварден гробът до третия ден, да не би учениците Му да дойдат през нощта, да Го откраднат и да кажат на народа, че е възкръснал от мъртвите – и последната измама ще бъде по-лоша от първата.“
Какво говориш, ти, измамнико и беззаконико? Измамник ли беше Този, Който изцели прокажените измежду сънародниците ти? Измамник ли беше Този, Който избави слепите ти съграждани от тъмнината, с която се бяха родили? Измамник ли беше Този, Който освободи обладаните от бесове от бесовската ярост? Измамник ли беше Този, Който ти даде храна в пустинята без никакво земеделие? Измамник ли беше Този, Който извика Лазар от гроба и със словото Си събуди мъртвия, сякаш буди спящ? Христос измамник ли беше? И ако Той е измамник, тогава кой е истинският? Защо тогава се страхуваш от думите на онзи „измамник“? Ако е бил измамник, защо се боиш от гласа на мъртвец? Нима наистина е казал нещо за Възкресението още приживе? Нима вярваш в онова, което е предсказал? Защо тогава напразно се измъчваш за това какво ще се случи? Ако мъртвият, за когото се тревожиш, не възкръсне, тогава е измамник, както богохулстваш.
И какво им отговори Пилат? „Имате стража. Идете, завардете гроба, както знаете.“ Ако толкова сте се изплашили от Този, Когото наричате богопротивник и беззаконен, ако вие, живите, се страхувате толкова от един мъртъв – имате си стража, имате си войници. Излезте в поход, мнозина срещу Един. Завардете гроба на Мъртвия, от Когото така се боите, както умеете. Искате да запечатате гроба? Запечатайте го. Искате да го обвиете с железни вериги? Направете и това. Само не казвайте после: „Ако ни беше позволено да пазим гроба, нямаше да изгубим Мъртвия.“ Идете, завардете го, както знаете. Ако се появи там Петър, убийте го с оръжията си. Ако дойде някой от учениците на Назарееца, незабавно се вдигнете и го убийте. Пазете Го със старание и точност, за да не успее някой подозрителен да открадне вашия враг“.
С такива думи, с оръжия и със стража пристигнаха враговете на Спасителя с голямо старание и ярост при гроба. И като поставиха железни печати на гробницата, седнаха там и я пазеха толкова дълго, колкото пожела Онзи, Който бе пазен от тях.
Междувременно настъпи вторият ден. А през първия ден смъртта опитваше отново и отново да преглътне своята плячка, и когато се опита да я захапе със зъбите на тлението, се оказа неспособна да го стори. И отново, на втория ден, смъртта пожела да го „погълне“, но не можеше. Затова се учудваше сама в себе си и, естествено, мислеше нещо такова: „Кой е Този необорим и чуден Мъртвец? Кой е Този, Който умря според естествения закон, но остава нетленен, надминавайки закона? Не е Бог, защото, ако беше, нямаше да умре, понеже Бог е безтелесен. Не е ангел, защото има човешка форма. Подчини се на мен, както Адам, но не се подчинява на тлението, както Адам. Като човек се предаде пред мен, но не търпи онова, което търпят смъртните. Плътта Му се показва по-висша от разложението. Никой от мъртвите, над които съм царувала в продължение на толкова векове, не се е явявал тук с тяло като това.
Дали това тяло е облеклото на Бога, и затова не мога да го „сдъвча“? Дали това е скинията на Словото? Дали това е храмът на Онзи, Който каза на юдеите: „Разрушете този храм, и в три дни ще го въздигна“?
Дали фактът, че остава нетленно, означава, че ще възкръсне? Дали този странен Мъртвец е дошъл да разузнае царството на мъртвите? Дали ще вземе със себе си онези мъртви, които отдавна съм погълнала, и ще ги въздигне горе с Него? Дали, както Йона остана жив в корема на китa, без да загине, и Той сега пребивава в мен, очаквайки третия ден, за да възкръсне първом Сам и да отвори пътя към възкресението за останалите мъртви?“
Това говореше Смъртта – не с думи, а чрез самите събития, които свидетелстваха.
И докато всичко това се случваше, и стражите на юдеите седяха край гроба, късно през съботата, когато зазоряваше първият ден на седмицата, „дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба“.
О, странни и чудни чудеса!
Петър, първият военачалник на Христос, се уплаши от думите на една слугиня и се отрече от живия си Господ, а жени, толкова слаби и плахи по природа, дойдоха да почетат мъртвия си Учител. Те дойдоха да видят гроба. Защото още не вярваха, че ще възкръсне.
Дойдоха да видят гроба, за да облекчат малко скръбта си с гледката на мястото, където бе положен. Защото гробът умее да утешава наскърбените души със самото си присъствие, както и сълзите, когато се леят, носят облекчение.
Те дойдоха да видят гроба, но не се приближаваха толкова, колкото им се искаше, поради страха от юдеите. От време на време се доближаваха по-близо, скришом. Поръсваха гроба с миро и отново си тръгваха, без да бъдат забелязани. Стояха така надалеч, гледайки към гроба с очи, пълни със сълзи, със стенания и ридания, вярвайки, че така служат на Господа. От време на време, с приглушени гласове, обвиняваха юдеите, като си казваха една на друга, както е естествено:
„Как посмяха да сторят това срещу такъв Владика, без да имат справедливо обвинение срещу Него? Как не се ужасиха, когато Го приковаха на Кръст? Този, при вида на Чието разпятие самото слънце се скри? Как не се уплашиха да предадат на смърт Онзи, Който не бе сторил нищо достойно за смърт? Как не се наситиха на своята жестокост дори и след смъртта, която напразно Му причиниха? Добре, докато беше жив, имаха ярост срещу Него. Но защо и след смъртта Му стоят на гроба, пречейки дори на облагодетелстваните да влязат със смелост и да се поклонят на гроба, и със сълзи да Му отдадат малка отплата за благодеянието, което всеки е получил?“
С такива ридания жените оплакваха Христос като мъртъв, когато – о, тайнство! – самият Оплакван Владика, без да бъде забелязан от стражите и оставяйки гроба запечатан, изведнъж се намери извън него, както само Той знае, и изпрати ангел с думите:
„Иди при тези жени, смели и верни, които скърбят и все още Ме мислят за мъртъв, и им възвести, че победих смъртта и, както виждаш, Жив Съм. Преобърни тъгата им в радост. С ръката си отмести камъка, който много ръце заедно запечатаха. Покажи им какво може да стори един законен войн на законен Цар срещу мнозина незаконни войници на един тиранин. Въведи жените в покоите на гроба, за да изследват мястото, където по Свое желание бях положен като мъртъв, и да възпеят Моята сила. Появи се пред стражите на гроба в страх и слава – и с вида си ги изпълни с ужас, за да разберат чрез мощта ти, че не от слабост, а от човеколюбие понесох тяхната дързост. Ти върви пред Мен, като вестител на царската победа, а Аз, вървейки след теб, отново ще разтърся земята, та земетресението да засвидетелства вестта ти.“
И тъй, ангелът бързо стигна до Царския (владишкия) гроб. Не посмя да не изпълни заповедта на Господа. Най-напред, когато пристигна, разтърси земята, за да събуди стражите, и имаше за свидетели тях самите, на които трябваше да разкрие причината за идването си. После, докато те гледаха, отмести камъка от входа на гроба и седна върху него, надсмивайки се на железните печати и хвърляйки изобличителен поглед към юдеите, които бяха възложили сигурността на един камък.
„А изгледът му бе като светкавица.“ Наистина, където няма облак на греха, за да хвърля сянка, там сиянието на лицето е голямо. „И облеклото му – бяло като сняг.“ Защото имаше облик и премяна, достойни за събитията, които предстоеше да възвести. Защото бе нужно непременно вестителят на радостната новина във всичко да бъде носител на радост. След като смая от огромен страх стражите и почти парализира всички присъстващи юдеи, ангелът им каза:
„Защо се боите, фарисеи? Защо треперите и сте паднали по лице като мъртви? Пред мен, слугата, лежите като мъртви, а към Владиката бяхте дръзки? Аз, небесният войник, ви се сторих страшен, а Царят на небесата ви се стори достоен за презрение?
Не можете да понесете дори присъствието на един ангел, и как тогава си въобразихте, че ще обезсилите силата на Твореца на ангелите? Щом не сте способни да възпрете мен, небесния служител, да отместя камъка, как бихте могли да спрете майстора на цялото творение, когато Той желае да въздигне отново храма на Своето тяло?
Не можете да възпрете сътвореното, а се осмелявате да се съпротивлявате на Създателя? Но хайде, изправете се и погледнете внимателно наоколо: Да не би Петър да е тук с мен? Или някой от рибарите да открадва заедно с мен Мъртвия? Да не би Бог да има нужда от помощник? Нима Божието Слово се нуждае от съдружник, за да възкреси Своето тяло?“
Това каза той на фарисеите и стражите, и като ги остави паднали на земята да се гърчат от страх, обърна лице към жените. Най-напред ги погледна с кротък и сияен поглед. След това прогони страха от сърцата им, като им извика: „Не бойте се вие!“ Нека те се плашат и треперят, защото са врагове и се сражават. Вие обаче не се бойте, а подскачайте от радост и се веселете, защото вашите дела заслужават награда. Вие не се бойте. Ние служим на Един и същи Владетел, славим същия Господ. „Зная, че търсите Иисус Разпнатия.“ Не каза: „Иисус Мъртвия“.
Следователно, Той не беше мъртъв, а „Иисус Разпнатият“, Който заради вас презря срама на кръста. Търсите Онзи, Който търси онези, които Го търсят: „Аз обичам онези, които Ме обичат, а които Ме търсят – ще намерят благоволение.“ Търсите Онзи, Който е „близо до всички, които Го призовават“. Зная, че търсите Иисус Разпнатия. Но „не е тук“, не е там, където Го търсите. Не е там, където Го бяха положили.
„Какво казваш, ангеле? Не е ли тук нашият Владетел и Господ? Не е ли тук причината за сълзите ни? Напразно ли скърбяхме за Него? Напразно ли Му донесохме миро, както подобава на мъртвите? Не е тук? Да не би пак да Го пренесоха някъде другаде нечестивите? Да не би и погребението Му да завидяха, както завидяха и на живота Му? Не е тук? Но къде е тогава? Кажи ни, молим те бързо!
Укрепи душите ни, които треперят. Не добавяй нова скръб към скръбта ни. Покажи ни мястото на Мъртвия, Когото търсим, за да можем да се втурнем натам и да оставим тъгата да се излее от очите ни“.
А ангелът каза: „Искате да знаете къде е Този, Когото търсите, и как възкръсна? Аз ще ви разкажа, защото затова ме изпрати при вас самият Мъртвец, Когото търсите: за да ви науча за Възкресението, да изцеля душите ви, да спра сълзите ви и да ви утеша, радвайки ви с тази вест. „Възкръсна, както каза.“ И отново Истината потвърди истинността си, и онова, което ви каза с думи, Той изпълни с дела.
Безсмъртното Му Божество не престана да живее. И в часа на смъртта на плътта, тленното Му тяло, като затвори телесните си очи, прие съня на смъртта. „Легна и заспа като лъв“ – по царски, но се измъкна и излезе оттук по Божествен начин.
Стражите не усетиха преминаването на Онзи, когото пазеха. Защото не бяха достойни да видят възкръснал Този, с Когото воюваха. Гробът не възпря Възкресението на Всемогъщия. Смъртта не можа да задържи Този, когото грехът не бе вързал. Тиранинът отстъпи пред Царя, въпреки волята си. Самият Ад трепереше от страх пред Него.
Вратарите на ада, хвърляйки ключовете и отваряйки портите, не посмяха да кажат и дума на онези, които възкръснаха заедно с Него. Възкръсна, както бе казал. Но как да ви разкажа неизразимото? Как да възвестя онова, което надхвърля всяка мисъл и слово? Как да обясня това тайнство на Възкресението на Владиката?
И Кръстът е тайнство. И тридневната смърт е тайнство. И всичко, що се отнася до Спасителя, е тайнство.
Защото, както се роди „при затворени двери“ от девството, така и възкръсна от затворения гроб. И както като Първороден от майка Си, Единородният Син Божий се роди, така чрез Възкресението Си стана Първороден от мъртвите. И тъй, както не наруши девството на Девата при Раждането Си, така не разпечата печатите на гроба при Възкресението Си.
Не мога да обхвана с думи Неговото Раждане, нито мога да разбера излизането Му от гроба. Виждам мястото на Възкресението и се покланям на Възкресението. Не го изследвам подробно – покланям се на мястото на чудото, макар и да не разбирам начина му.
Това, което виждам, това и искам да ви покажа: „Дойдете, вижте мястото, където лежеше Господ.“ Затова отместих камъка – не за да осигуря изход за Иисус, защото Помощта на всички не се нуждае от моята помощ. Крайъгълният Камък, още преди да отместя камъка, възкръсна, както Сам пожела.
Но сторих това, за да разгледате вие мястото и да възпеете възкръсналия Христос. „Дойдете, вижте мястото, където лежеше Господ.“ Вижте сега мястото и скоро ще видите и чудния плод на това място. Елате и вижте мястото, в което дяволът бе поразен със смъртоносна рана. Елате и вижте мястото, където бе подписан договорът за вашето възкресение. Елате и вижте мястото, където умря смъртта. Елате и вижте мястото, в което бе посят безсеменното зърно на тялото, и израсна богатият клас на безсмъртието. Елате и вижте мястото, което е по-прекрасно от всички райски градини. Елате и вижте мястото, което е по-светло от всяка царска брачна стая. Елате и вижте гроба, който без глас възвестява силата на Погребания. Наведете се да видите гроба, който стана врата към нетленния живот.
Наведете се и вижте пещерата, от която бяхте пренесени на небето. Спрете стенанията и сълзите. Кажете на смъртта с ликуване: „Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е, аде, победата?“ „И тъй, идете бързо и кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите и ето, отива преди вас в Галилея; там ще Го видите. Ето, казах ви.“
Пазете се да не скриете чудото чрез мълчание. За слугите не е безопасно да премълчават чудесата на Господа. „И като излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, побързаха да възвестят на учениците Му, че Той е възкръснал от мъртвите и ето, отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви каза.“
Тези жени, казва Писанието, бяха тласкани от Светия Дух да бързат още по-силно, според думите на пророк Исайя: „Жени, идващи от видението – елате! Защото народът няма разум.“ (Ис. 27:11 по Септуагинта“, също във Втора пасхална стихира: Дойдете от видението, жени-благовестници…, бел. пр.)
И тъй, докато жените-мироносици тичаха с голям страх и още по-голяма любов, надпреварвайки се помежду си коя първа ще стигне, защото всяка искаше да занесе на апостолите благовестието, което им бе поверено, внезапно им се яви Сам Спасителят, запечатвайки думите на ангела с печата на Своето Лице.
И окрили душите им с думите:
„Радвайте се…“ Осъдената Ева бе оправдана. Изгнаникът Адам бе възстановен. Присъдата бе отменена. Лукавият змей бе стъпкан, дяволът – съкрушен, неговите адвокати – посрамени. Враговете – победени. А юдеите скърбят безутешно. Фарисеите ридаят заради онова, което дръзнаха да сторят. Кръстът стана Мой застъпник. Гробът стана свидетел на силата Ми. Смъртта призна поражението си. Подписано бе за човечеството безсмъртието. Заедно с Мен бе обновена човешката природа. С Мен ще възкръснат всички, които умряха. С Мен царува онзи, с когото се съединих. В Моето Лице бе увенчан Моят образ. Това са плодовете на тридневното Ми погребение. Това са венците на победата над смъртта. Това са царствените бисери на Моето Царство, които, взети от дълбините на ада, донесох на онези, които Ме обичат.
Заради всичко това радвайте се, ликувайте, веселете се, празнувайте! Идете и възвестете това на Моите братя. Виждате колко съм незлопаметен и човеколюбив: Наричам братя онези, които Ме изоставиха на Кръста. Защото зная да проявявам дълготърпение, когато Ме хулят. Зная да понасям неблагодарността. Зная да търпя слабостите на приятелите Си. Зная да милувам и да приемам онези, които съгрешават – и плачат за това. „Идете, известете на братята Ми да отидат в Галилея, и там ще Ме видят.“ Възвестете на Моите ученици тайните, които вие видяхте.
Станете първи учители на самите учители. Нека научи Петър, който се отрече от Мен, че мога и жени да направя апостоли. Нека отидат отново в Галилея, да видят бедното езеро, от което ги улових, за да ловят и те разумните риби – човешките души. Нека видят езерото, от което ги пренесох в морето на човечеството“.
Това говореше Господ на жените. Същият Той и днес присъства невидимо в купела на Кръщението за онези, които вярват. Той прегръща новопросветените като приятели и братя, и им казва: „Радвайте се“. Той изпълва сърцата и душите им с радост и веселие. Той умива нечистите с водата на благодатта. Той помазва новородените с мирото на Духа. Той приготвя духовната трапеза за Своите служители. Той казва на всички благочестиви: „Вземете, яжте от небесния хляб. Вземете от извора на Моето ребро, който извира постоянно и никога не пресъхва. Всички гладни, наситете се. Всички жадни, напийте се с трезвено и спасително опиянение.“
Но, о Царю Небесни, Който седиш отдясно на величието във висините, Господи на безплътните сили, Ти, Който управляваш творението според волята Си, Който с доброта ръководиш човечеството, Ти, Който ни дари този ден и този празник, помилвай ни, както помилва блудницата.
Не ни отхвърляй, ако дръзнем – с грешни ръце – да докоснем Твоето свято Тяло, уповавайки се на Твоята човеколюбива милост. И както не отблъсна онази грешница, която се докосна до пречистите Ти нозе, така и нас, недостойните, приеми с дълготърпение, молим Те.
И като Човеколюбец се погрижи за всички ни, улови ни в мрежите на Твоя благоговеен страх. Както улови от небето блажения Павел и го направи апостол, така и нас удостой да празнуваме с чиста съвест деня на Твоето тридневно и животворящо Възкресение.
Защото само Ти си благ и човеколюбив Владика, Христе Боже наш. „И на Теб подобава слава и власт, заедно с Пречистия Твой Отец и Животворящия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Словото на св. Григорий, епископ Антиохийски, се съдържа в т. 88 PG, 1847-1866.
Превод от новогръцки: Златина Каравълчева