Първа книга Макавейска – глава 8

1.
Иуда чу за славата на римляни, че те са могъщи и силни и благосклонно приемат всички, които към тях се обръщат, и, който и да е отивал при тях, с всекиго те свързвали приятелство.
2.
А че те са могъщи и силни, - разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици;
3.
също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници,
4.
и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък;
5.
те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях;
6.
и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили,
7.
те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък - както той, тъй и следващите след него царе, - да даде заложници и да допусне дележ,
8.
а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений;
9.
и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят,
10.
но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях, - и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден;
11.
и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили;
12.
а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях.
13.
Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали;
14.
но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея.
15.
Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство;
16.
и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едного, и няма между тях ни завист, ни ревнуване.
17.
Тогава Иуда избра Евполема, син на Иоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз
18.
и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля.
19.
И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха:
20.
"Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели".
21.
И понравиха им се тия думи.
22.
И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Иерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз:
23.
"Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!
24.
Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения,
25.
то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето;
26.
и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо.
27.
Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето;
28.
и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то - без измама."
29.
На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ.
30.
Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила.
31.
А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: "защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници - иудеите?
32.
Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша".