Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
Но Призоваващият, виждайки, че поканата е отхвърлена, не желае местата на сватбения пир на Неговия Син да останат празни. Той изпраща за други, защото Божието Слово ще намери къде да обитава. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни; идете, прочее, по кръстопътищата и, когото намерите, поканете на сватбата. Ако в Свещеното Писание пътищата означават нашите дела, то разпътищата са нашите прегрешения. Често към Бога с готовност идват хора, които не се радват на успех в земните дела.
И слугите излязоха по пътищата и събраха всички, които намериха — и зли, и добри; и сватбената зала се напълни с гости. Самият състав на поканените ясно показва, че царският сватбен пир изобразява тогавашната Църква, в която присъстват и добри, и зли. В нея са смесени различни синове, и тя води всички към вярата, но не всички довежда до свобода в духовната благодат чрез промяна на живота, тъй като греховете пречат на това.
Докато сме в този свят, ние неизбежно вървим по пътищата на този век, смесени заедно. Но когато стигнем края, ще бъдем разделени. Добрите няма къде другаде да отидат, освен на небето; а злите — няма къде да се озоват, освен в ада. Животът ни преминава по средата — между небето и ада — и поради това приема, така да се каже, граждани и от двата вида. Светата Църква ги приема, без да ги различава, но ще ги раздели, когато този живот премине.
„Кръстопътищата“ – τὰς διεξόδους τῶν ὁδῶν – показва, че това не са главните пътища или големите пътища, където живеят почетните гости, а изобщо ъглите, уличките, страничните пътища, пътеките, където се скитат, ходят и живеят бедните хора.
Няма посочени паралелни места.
Аполинарий Лаодикийски (310 – 390)
Това е бракът на Църквата, която се съединява със Словото, и подготовката за този брак се състои в принасянето на богати дарове, които се уподобяват на телците и това, що е угоено (Мат. 22:4), приготвени за пищния пир. Защото Павел ни учи да се обогатяваме във всичко чрез Христос – чрез слово и познание (1 Кор. 1:5).
И първите, и вторите се наричат слуги. Първите са тези, които са дошли в Църквата по време на присъствието на Господа – съработници и последователи на апостолите. А на поканените пречи нехайството. Защото онези, които постъпват по плът (2 Кор. 10:2; Рим. 8:4), не следват божествения призив в Христа.
И оттук нататък се извършва призоваването на езичниците, и вече няма разделение между народите, нито Израил има преимущество, но благодатта се дарява на презрените и отхвърлените – и на мъдри, и на невежи (Рим. 1:14), както казва Павел, и на „зли и добри“, както казва притчата. Защото така нарича онези, които поне малко се грижат за себе си в сравнение с напълно покварените.
А злите ще се променят от злото, ако с цялото си сърце се вслушат в благия призив и се облекат в новия човек (Еф. 4:24). Иначе, били са повикани, но не избрани, и призванието им се обезсилва, защото те сами се изобличават, че не са дошли истински.
А слугите, които ги изхвърлят, това са ангелите.
Фрагменти